Исабель Альенде - Отвъд зимата

— Можеш да си сигурна, че военните са нападнали имението, за да убиват с подкрепата на ФБР. Така постъпват в операциите срещу наркотрафикантите и не виждам причина в този случай да е различно. Трябва изненадващо планът им да се е провалил и затова се е стигнало до престрелка. Това обяснява смъртта на Иван Данеску, от една страна, и на Франк Лерой, от друга — каза Ричард на Лусия.

Обадиха се на Евелин в Маями, тя не беше чула новината, и се разбраха да отиде в Бруклин, защото пламенно желаеше отново да види Франки. До момента не бе имала смелост да се свърже с Шерил. Лусия трябваше да убеди Ричард, че със смъртта на Франк Лерой вече не съществуваше опасност за Евелин и че както момичето, така и Шерил заслужаваха да сложат точка на случилото им се. Тя прояви готовност да установи първоначалния контакт и вярна на разбирането си, че най-добре беше да се върви право към целта, веднага се обади по телефона на Шерил и й определи среща, под претекст че имала да й каже нещо важно. Шерил затвори телефона изплашено. Лусия й остави бележка в пощенската кутия на къщата със статуите. „Приятелка съм на Евелин Ортега, тя ми има доверие. Моля ви, приемете ме, имам новини от нея за вас.“ Добави мобилния си номер, а в плика сложи ключовете от лексуса и от дома на Катрин Браун. Същата вечер Шерил й се обади.

Един час по-рано Лусия отиде при нея, а Ричард я чакаше в колата с обострена от нерви язва. Бяха решили, че беше по-добре той да не се появява, защото Шерил щеше да се чувства по-спокойна насаме с друга жена. Лусия се увери, че Шерил беше точно такава, каквато им я бе описала Евелин — висока, руса, с почти мъжка физика, но по-състарена, отколкото очакваше. Изглеждаше на много повече години, отколкото беше в действителност. Беше възбудена, уплашена и готова да се отбранява, трепереше, когато я покани в хола.

— Кажете ми направо колко искате и да приключим още сега с това — й каза на пресекулки, права и скръстила ръце на гърдите си.

На Лусия й трябваше около минута да проумее това, което чу.

— За бога, Шерил, не знам какво си мислите. Не идвам да ви шантажирам. Познавам Евелин Ортега и знам какво се е случило с колата ви. Със сигурност знам много повече, отколкото вас, за лексуса. Евелин иска лично да дойде и да ви обясни, но най-вече иска да види Франки, много й липсва, тя обожава вашия син.

Тогава Лусия видя как жената срещу нея удивително се преобрази. Сякаш бронята, която я бранеше, се разпадна на парчета и за няколко секунди изникна човек без скелет, без нищо, което да го поддържа отвътре, изграден единствено от натрупана болка и страх, толкова слаба и уязвима, че Лусия едва сдържа порива си да не я прегърне. Ридание, изразяващо облекчение, избликна от гърдите на Шерил и тя се строполи на дивана, захлупи лицето си с ръце и заплака като дете.

— Моля ви, Шерил, успокойте се, всичко е наред. Евелин винаги е искала само едно — да помага на вас и на Франки.

— Зная, зная, Евелин беше единствената ми приятелка, аз всичко й разказвах. Тръгна си, когато ми беше най-необходима, изчезна с колата, без да ми каже и дума.

— Струва ми се, че не знаете цялата история. Не знаете какво е имало в багажника на колата…

— Как няма да знам — възрази Шерил.

В срядата преди бурята през януари, докато Шерил преглеждала ризите за пране на мъжа си, забелязала мазно петно на ревера на сакото му. Преди да го добави към купа дрехи, прегледала джобовете по навик и открила ключ, закачен на позлатена халка. Червеят на ревността й казал, че ключът е от дома на Катрин Брун и това потвърдило съмненията й относно съпруга й и тази жена.

На другия ден сутринта, когато Катрин го раздвижвала с гимнастика, Франки изпаднал в хипогликемична криза и припаднал. Шерил го съживила с инжекция и скоро нивата на кръвната захар се нормализирали. Никой не бил виновен за инцидента, но заради ключа, Шерил била настроена срещу Катрин. Обвинила я, че малтретира сина й, и я уволнила на минутата. „Не можеш да ме изгониш. Наел ме е Франк. Само той може да ме уволни, но се съмнявам, че ще го направи“, отвърнала младата жена високомерно, но все пак прибрала нещата си и си тръгнала.

Шерил прекарала остатъка от четвъртъка със свито сърце, очаквайки съпруга си, и следобед, когато той се прибрал, нямало нужда да му обяснява — той вече знаел. Катрин му се била обадила. Франк я сграбчил за косата, завлякъл я до спалнята и затворил вратата с трясък, от който стените се разтреперали; ударил я с юмрук в гърдите и й спрял дишането. Като видял, че безуспешно се мъчи да поеме дъх, се изплашил, че е прекалил, изритал я и отишъл побеснял в стаята си; в коридора се сблъскал с Евелин, която, треперейки, чакала да се притече на помощ на Шерил. Блъснал я и отминал. Евелин изтичала в стаята и помогнала на Шерил да си легне, нагласила я на възглавници, дала й успокоителни и й поставила ледени компреси на гърдите, страхувала се да няма счупени ребра, както тя самата, когато я нападнали бандитите.