Исабель Альенде - Отвъд зимата

Евелин и Лусия изчакаха под покрива на терасата, седнали на пейка до две изкуствени езерца, които през лятото даваха подслон на тропически риби и на лотосови цветове, а в това време Ричард отиде да докара колата. Имаше стръмен път за автомобили по поддръжка и градинарство, който снабденото със зимни гуми и притежаващо повишена проходимост субару успя да изкачи.

Извадиха внимателно Катрин от колата, сложиха я да легне върху брезента и я отнесоха на ръце над главите си до светилището. Тъй като залата за медитации беше заключена, спряха на моста между двете езерца, за да подготвят тялото, което все още беше сковано и свито като зародиш в утроба, а големите й сини очи гледаха широко отворени и пълни с изненада. Евелин свали камъка на Ичел — богинята ягуар, който й беше дала лечителката от Петен преди осем години като древен амулет закрилите — с намерението да го сложи на врата на Катрин. Ричард понечи да й попречи, защото беше рисковано да оставят подобно доказателство, но се отказа, тъй като осъзна, че би било почти невъзможно да го свържат с неговата собственичка. Когато намереха тялото, Евелин щеше да е много далеч. Задоволи се да го почисти с хартиена кърпичка, напоена с текила.

Следвайки указанията на момичето, което съвсем естествено влезе в ролята на жрица, импровизираха най-елементарни погребални ритуали. В тези действия се затвори един кръг за Евелин, която не бе успяла и дума да промълви на погребението на брат си Грегорио и не беше присъствала на погребването на Андрес. Усети, че прощавайки се тържествено с Катрин, тя изразяваше почитта си и към своите братя. В нейното село агонията и смъртта на някой болен се посрещаха без драми, защото смъртта беше праг също както и раждането. Подкрепяха покойника, за да се пренесе в отвъдното без страх, отдавайки душата си на Бог. В случаите на насилствена смърт, престъпление или злополука се изискваха други ритуали, за да може жертвата да приеме случилото се и да я помолят да си върви и да не плаши живите. Катрин и детето, което носеше в себе си, дори не бяха оплаквани, може би никой още не бе разбрал, че бяха мъртви. Никой не беше измил, парфюмирал и облякъл Катрин с най-хубавите й дрехи, никой не я беше опял, нито бе сложил траур за нея, не бяха поднесли кафе, нито запалили свещи, нито донесли цветя, нямаше и черен кръст от хартия, за да отбележи, че насилствено си бе заминала. „Много ми е мъчно за госпожица Катрин, която няма дори ковчег, нито място в гробищата; а бедното, неуспяло да се роди мъниче си няма играчка за небето“, каза Евелин.

Лусия намокри едно парче и почисти засъхналата кръв по лицето на Катрин, докато Евелин се молеше на висок глас. Поради липса на цветя Ричард отряза няколко клонки и ги постави в ръцете й. Евелин настоя да й оставят и бутилката текила, защото на бденията винаги имало алкохол. Почистиха пръстовите отпечатъци от пистолета и го оставиха до Катрин. Може би това щеше да бъде категорично доказателство за вината на Франк Лерой. Тялото на Катрин щеше да бъде идентифицирано, както и нейният любовник; пистолетът, който бе изстрелял куршума, беше регистриран на негово име и щяха да могат да докажат, че той бе бащата на плода. Всичко го сочеше като виновник, но не осигуряваше присъда, защото мъжът имаше алиби — бил е във Флорида.

Покриха Катрин с килима, събраха четирите ъгъла на брезента, като я увиха внимателно и привързаха вързопа с въжетата, които Ричард държеше в колата. Подобно на всички останали сгради в института, светилището нямаше основи, беше издигнато над земята на колове и те плъзнаха тялото на Катрин в празното пространство отдолу. Дълго събираха камъни, за да запушат входа. С топенето на леда през пролетта тялото неизбежно щеше да започне да се разлага и миризмата щеше да издаде присъствието му.

— Да се помолим, Ричард, да се присъединим към Евелин и да се сбогуваме с Катрин — подкани го Лусия.

— Не знам как да се моля, Лусия.

— Всеки го прави посвоему. За мен молитвата е да се отпусна и да се доверя на тайнството на съществуването.

— Това ли е Бог за теб?

— Назови го както искаш, Ричард, но дай ни ръка на Евелин и на мен и да се хванем в кръг. Да помогнем на Катрин и на детенцето й да се възнесат на небето.

След това Ричард показа на Лусия и Евелин как да правят снежни топки и да ги редят една върху друга, за да образуват пирамида със запалена в средата свещ, както беше виждал да правят за Коледа децата на Орасио. Този крехък огън, сътворен от колеблив пламък и вода, проектираше нежна златна светлина между сини кръгове. Нито следа нямаше да остане от нея след няколко часа, когато свещта изгореше и снегът се разтопеше.