Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

— Какво става?

В панталона ми има четири есида. В джобовете. В отделението на малкия джоб. Усещам ги. Копелето казва:

— Приятелите на това момче духнаха и ми оставиха сметка за ядене и пиене за около сто и шейсет лири!

Опитвам се да напипам малките квадратчета импрегнирана хартия.

— Истина ли е това? — обръща се към мен шапкаря.

— Как по дяволите бих могъл да знам, искам да кажа, че ги видях чак, когато тичаха по улицата. Познавам само единия от тях, при това бегло. Виждали сме се в „Суб Клуба“. Казах само здрасти. После ей този — кимвам аз към кръчмаря — изхвърча по тях. След това се върна и се вкопчи за мене.

Полицаят се обръща пак към кръчмаря. Успявам да хвана хаповете между палеца и показалеца, след което бързо ги гълтам, да се имам тъпото парче, можех да ги оставя там, ченгето никога нямаше да ги открие, дори не мисля, че щеше да ме претърси, не бях направил нищо нередно, а нагълтах целия този есид, който просто можех да изхвърля. Нещо не съм наред в главата…

Лойд Едно вика Лойд Две, чуваш ли ме Лойд Две? Чуваш ли ме Лойд Две? Чуваш ли

аз витая

На плондера обаче хич не му е до смях.

— Тия гадове ме обраха! Опитвам се да задвижа този бизнес, а тия отровни копеленца…

Няколко души се спират, за да позяпат разправията. Осъзнавам, че са край мен чак, когато чувам гласът на някаква жена, която ни е наблюдавала:

— Просто се нахвърлихте върху момчето! Нахвърлихте се! То нямаше нищо общо…

— Съвсем вярно — казвам аз, кимайки към ченгето.

— Вярно ли е? — пита шапкарят.

— Ъ, вероятно — казва плондерът и придобива овче изражение. Така му се пада като топи несправедливо един Лойд Буст от Лий, неблагонадежден тип, опозиция на фашистката британска държава, който с огромно притеснение открива, че един от блюстителите на закона взема неговата страна, притискайки капиталистическият бизнесмен, опитал се да възпрепятствува гореспоменатия гражданин от Лий.

Намесва се и друга жена:

— Такива като вас и без това са въшливи от пари!

— От мъжете не чакай друго. Пари, пари, пари, не могат да мислят за нищо друго — смее се предишната, онази, дето застана на моя страна.

— Само за пари и нещастните си кръчми — каза другата. После погледна кръчмаря и му пусна презрителна усмивка.

Копелето я изгледа, но тя продължи да го фиксира с поглед и той не посмя да отрони и дума.

Ченгето завърта нагоре очи, уж да демонстрира раздразнението си, но се вижда, че всичко е нагласено и прекалено театрално.

— Вижте — казва отегчено блюстителят на реда, — можем да играем по правилата, което означава да ви закарам в участъка по обвинение за нарушаване на обществения ред.

Ченгето вдига въпросително вежди към кръчмаря, който явно е напълнил гащите.

— Хайде, няма нужда… оставете ни — примолва се кръчмарското копеле.

— Вие сте извършили незаконно деяние, задържайки господина като сте знаели много добре, че всъщност нарушителите са две други лица — продължава лекцията ченгето. — Признавате ли, че този човек тук дори не е влизал във вашия ресторант?

— Да — каза пичът. Явно береше голям срам.

— Точно така — намесвам се аз. — Нагло копеле. Да се нахвърли срещу невинен минувач — обръщам се към шапкаря, който изглежда като пълен пуяк. Копелето решава, че е мой ред и приема позата „блюстител на реда“:

— А Вие — казва той, — вие сте се намотали като прасе. Не знам какво сте пили, но в момента съм достатъчно зает, за да се занимавам с вас. Още една дума обаче и ще го направя. По-добре си затваряйте устата.

После се обръща към кръчмаря.

— Дайте ми описанието на онези две момчета.

Пичът, както се казва, предявява обвинение и дава на полицията описание на младежите. После ченгето ни кара да си стиснем ръцете, сякаш сме хлапета в училищния двор. Смятам да откажа подобен покровителствен подход, но решавам, че има нещо приятно в това да си великодушен, пък и виждам как лицето на нещастника вече е започнало да се подува, дето се казва и аз не бях прав да го наредя така, той просто беше шашнат, че са го обрали и само се опитваше да получи някаква справедливост, макар емоционалното му състояние да бе замъглило разсъдъка, когато задържа горепосочения мъж от Лий. После ченгето си тръгва оставяйки ни сами. Жените също са се отдалечили по улицата.

— Неприятна работа, мамка му! — смее се пичът.

Аз само вдигам рамене. Майната му.

— Извинявай, приятел… можеше да ме вкараш в големи неприятности, значи. В смисъл, ако беше предявил обвинения, нещо. Благодаря.