Започвам да се смея и да повтарям:
— Наркотична психоза наркотична психоза наркотична психоза.
— Не че имам нещо против, но ти полека-лека излапа всички ягоди, Лойд — казва Аманда.
Поглеждам и да, остатъците от ягоди, дръжчиците, листенцата и т.н. са в наличност, но съвсем очевидно е отсъствието на плодове в тяхната цялост. Лаком търбух, Лойд, мисля си аз.
— Лаком търбух си ти Лойд — казва Клеър.
— По дяволите, Клеър, тъкмо мислех точно тези дум… пълна телепатия… или съм ги казал… есида е наистина щур и ягодите, изял съм всичките ягоди…
Започва да ме обхваща паника. Проблемът е, че при липсата на ягоди губя своето средство за придвижване в пространството и времето. Ягодите бяха моя космическа совалка и машина на времето. Не, не, това беше прекалено опростено казано, грубо. Изтривам този ред от мислите си и започвам отново: ягодите бяха моето средство за придвижване от едно измерение или състояние в друго. Без ягодите аз съм прокълнат да живея в шибания им свят, което хич не е за предпочитане, защото без халюцинации от визуален и слухов характер, есида е доста скапана работа, искам да кажа, че можеш да го постигнеш като се натряскаш свински, давайки парите си на пивоварите и торите, защото точно това прави човек всеки път като надигне халбата с оная пикня към устните си, без халюцинации единственото предимство на добрия стар есид са Изтребителите, което все пак е по-добре от пиенето, по-добре е от това да седиш с тъпа физиономия, наливайки се с депресанта, наречен алкохол, така че майната му, искам едно нещо — ЯГОДИ…
— Отивам до деликатесния за ягоди — съобщих аз. Нещо у Клеър ме накара да започна да се смея. Хронична атака на Изтребителите.
— Внимавай, доста си друсан — каза Клеър.
— Да, пази се — кимна Аманда.
— Ти акъл нямаш да излизаш така — отклони вниманието си Стиво от синия задник на играча на голф.
— Не, човече, няма проблеми — казах. — Чувствам се чудесно.
Наистина. Много е хубаво да знаеш, че хората наистина са загрижени за тебе. Но не е достатъчно, за да ме спре да изляза навън или да кажа „Обичам ви“. Може пък всичко да си е чиста параноя. Казах, че искам да съм сам, казах ли го всъщност?
Искам да съм.
Преди да изляза пускам една вода. Мразя да го правя, когато съм на есид, защото никога нямаш чувството, че си свършил, а забавянето на времето те кара да си мислиш, че пикаеш по-дълго време, отколкото е всъщност, писва ти и си го прибираш, преди да си свършил, всъщност свършил съм, но забравям да си го изтръскам, мамка му, не съм с джинси, с платнени панталони съм, с джинси нямаше да си личи толкова, точно отпред ще се образува картата на Африка, ако не предприема някакви действия, което и правя, започвам да тикам тоалетна хартия в гащите си. Гащите. Пъхам. Летят обвинения. J’accuse 11 11 Обвинявам (фр.). — Б.пр.
. Глей си работата. Това е Лойд Буст.
Името ми е Лойд Буст, не Лойд Бийти. Б. У. С. Т. Започва нова атака на Изтребителите. Дишай леко…
Представете си, да сбъркат мен, Лойд Буст с Лойд Бийти, копелето, за което се разправя, че е чукал малката си сестричка. Аз нямам никаква сестра Ваша Милост, уважаеми съдебни заседатели, с това приключвам защитната си реч, ето го психото, който започва всеки разговор из кръчмите на Лий с „Познавам те. Ти беше оня мръсник, дето…“
Искам да кажа, как е възможно да ни обърка човек? Да, вярно и двамата сме от Лий, на почти еднакви години сме. Освен това и двамата се казваме Лойд… наистина, доста необичайно име за Лий. Добре, фамилиите ни също започват с Б. О, да, забравих, освен това имаме още нещо общо, Ваша Милост. Всъщност не е нужно повече да го увъртам — и двамата сме чукали сестрите си. Какво повече да кажа? Нека остане в семейството. Няма нужда от раздувки на чашка. Просто, ей така — „Как си сестричке? Искаш ли да го направим?“ Става ли? А? Чудесно. Да, но в моя случай това е сестрата на друг. Ясно? Ясно ли е, копелета? Сега съчинявам една рокопера за Лойд Бийти, другия Лойд:
В родния си дом стои си Лойд
Стои си Лойд и бие чекия
От стаята си поглежда навън
Лойд зяпа насам, Лойд зяпа натам
Няма нищо навън
Пред очите му само градът
Това са пълни глупости, защото всъщност песента е много лична, тук става дума за мен или по-точно за мен като невръстен тийнейджър, а би трябвало да е за Лойд Бийти, така че трябва да се опитам да разбера сложните обстоятелства, които са накарали Лойд Бийти да извърши кръвосмешение със сестра си, защото подобни неща не се случват просто така, никога не са безпричинни, но чакай, чакай… в случай че Лойд Б. Numero Uno, да го наречем за яснота Неебалият-сестра си Лойд, т.е. моята скромна личност е мастурбирал като отегчен, сексуално депресиран, четиринадесетгодишен хлапак в своята стая в Лий, трябва да се запитаме какво ли е правил Лойд Numero Due, този, който е, или поне така се приказва, имал сексуален контакт с другото по-малко дете в семейството, което е било от женски пол? Вероятно същото, каквото и Лойд Numero Uno, тоест, каквото всички четиринадесетгодишни от Лий правят. Но той, мръсникът, не просто е мастурбирал, а е отишъл по-далеч като е забъркал в това и малкото момиче, което казват, е било на дванадесет години по онова време, създавайки неприятности за социалните служби меко казано…
Читать дальше