Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

Секси парче.

Обикновено нарочно слагам отворен брой на „Космополитън“, точно пред него, на масичката за кафе, само за да го наблюдавам как примигва и после се отдръпва, шокиран от заглавията:

Вагинален и клиторен оргазъм.

Колко е добър партньорът ви в леглото?

Какъв е сексуалният ви живот?

Размерът от значение ли е?

Подобрете сексуалния си живот!

Преди разглеждах „Списание за жената“. Дипломата по английска литература е напълно безцелно образование, вярно, но струва повече от това да четеш „Списание за жената“. Хю винаги питаше:

— Защо четеш тия боклуци, скъпа?

Гласът му звучеше отчасти презрително, отчасти изразяваше покровителствено одобрение.

Дали този капитан на местната индустрия в Дънфърмлайн съзнава, че е подкарал кораба на нашите взаимоотношения право към скалата на забравата? Дали разбира как влияе на безценната си съпруга Хедър Томсън, позната в някой тесни кръгове като Секси Парче? Не, той просто отвръща глава.

Токсичната му сперма е останала в мен и се бори да достигне до моята яйцеклетка. Благодаря на Бога за малките хапченца. Напипвам клитора си и мислейки си за някакъв несъществуващ любовник се понасям.

Стигам до края.

Докато Хю спи дълбоко, стигам до края. И се превръщам в Секси Парче.

Усещам пищене в ушите си и чувам как някой казва нещо като „някой ден ще разберат защо нещата си остават различни“ с акцент, който ми напомня „Гарванът“. Акцентът не е точно от Манк, а по-скоро от някое малко градче в Ийст Ланкс.

Кой каза това? Започвам да се шашкам, защото е извън всякакъв контекст и защото никой не би могъл да го каже. Ние сме-бяхме-сме четирима в стаята: аз, да, аз съм тук, после Стиво, който е седнал да гледа голф или по-скоро гледа синия задник на някакъв пич, който може да е, но може и да не е играч, освен това Клеър, излегната на дивана и смееща се високо, докато обяснява защо келнерите не ги бива за оная работа — прекомерна умора от общуване и импотентност, предизвикала от алкохола — заключи тя малко несправедливо, но кой го грее. И Аманда, която яде ягоди с мен.

Двамата хапваме ягоди с топено сирене.

Най-добрият подход е да разрежеш ягодата, да я нацепиш на четири парчета. Това открива един аспект на плода, които рядко виждаме. Да, точно така, нещастнико. После просто оставяш червеното и бялото да отзвучат в теб и наблюдаваш как кафявият килим в стаята се превръща в гладки напръскани мраморни плочки и докато се унасям в тази фантазия, усещам, че се отдалечавам от Аманда, Клеър на дивана и Стиво, който гледа голф и крещя — ААААА КОПЕЛЕ ЕБИ МУ МАЙКАТА — и изпускам ягодата и стаята възвръща нещо близо до реалните си очертания и те се обръщат към мен и Стиво свива устни, които приличат на огромни ягоди и Клеър се смее още по-високо, което ме кара да започна да се смея без дъх, на пресекулки като картечница и ето че и Аманда започва и аз казвам:

— Ръцете на пода! Жесток трип 10 10 trip — букв. пътуване; усещането на опиянение с наркотик. — Б.пр. , направо ми отнесе главата…

— Изтребителите излетяха на мисия, а Лойд? — смее се Стиво.

Вярно е.

За да се поуспокоя, започвам да приготвям от ягодите специалитета на главния готвач, което се превръща за мен в нещо като спешна мисия. Правя го, не защото съм в някакво параноично състояние, а защото се е образувал вакуум, отворило се е пространство в главата ми, което има опасност да се запълни от лоши мисли, ако не побързам, бързам, значи да клъц-клъц тези ягоди… номера е да използваш този остър нож за едно деликатно клане.

Ех!

Не, не, не, мамка му, номера е в това, че лошите мисли не, не, не могат да се обяснят, което ги прави още по-лоши, те просто трябва да бъдат пренебрегнати, защото номерът е да изрежеш с ножа онази средна бяла част на ягодата и да запълниш отвора със сирене, със сирене от…

Мамка му!

Не знам дали си мисля всичко това или го казвам или и двете, но понякога казваш едно, а си мислиш друго. Така че, ако казвам всичко това на глас, тогава какво си мисля? А? Ха, ха!

— Ей говорих ли преди малко за ягоди, искам да кажа говорих ли на глас? — питам.

— Ти мислеше на глас — казва ми Стиво.

Мислех. Точно така, но мислех ли на глас? Копелетата ме будалкат нещо, но старият Лойд Буст не може да го събори една таблетка LSD. Казвам ви, за нищо на света, никога.

— Мислех на глас — казах или помислих.

Казал съм, защото Клеър реагира:

— Наркотична психоза, Лойд, за това става дума. Първи признак.