Дилия Оуенс - Където пеят раците

Когато я въведоха в училищната канцелария, в регистъра за ражданията на общината откриха името ѝ, но не и рождената ѝ дата, затова я сложиха във втори клас, въпреки че нито ден от живота си не беше ходила на училище. Казаха, че първи клас бездруго бил твърде препълнен и за хората от мочурището нямало никаква разлика, защото така и така посещавали училище може би само няколко месеца и след това не ги виждали повече. Докато директорът я водеше по широкия коридор, в който отекваха стъпките им, по челото ѝ изби пот. Той отвори вратата на една класна стая и я побутна леко.

Плисирани блузки, набрани поли, обувки, много обувки, тук-таме боси крака и очи — и всички я зяпаха. Кая не беше виждала никога толкова много хора. Може би повече от десет. Учителката, същата онази госпожица Ериъл, на която помагаха момчетата, я заведе до един чин в дъното на стаята. Казаха ѝ, че можела да сложи вещите си в една от преградките, но Кая нямаше вещи.

Учителката се върна до първите чинове и подкани:

— Катрин, моля те, изправи се и кажи на класа цялото си име.

Стомахът ѝ се преобърна.

— Хайде, миличка, не се срамувай.

Кая се изправи.

— Госпожица Катрин Даниел Кларк — оповести тя, защото Мама веднъж и беше споменала, че това е пълното ѝ име.

— Можеш ли да ни кажеш буква по буква думата "куче"?

Втренчена в пода, Кая мълчеше. Джоди и Мама я бяха научили на някои букви. Но никога не беше казвала на глас думи буква по буква.

Стомахът ѝ се сви на възел от нерви, но тя все пак опита.

— Ч-у-ч-е.

По редиците се надигна и затихна смях.

— Шът! Млъквайте! — провикна се госпожица Ериъл. — Никога не се надсмиваме, чувате ли ме, никога не се надсмиваме помежду си. Знаете го много добре.

Кая си седна бързо на чина отзад в класната стая, опита се да изчезне като бръмбар корояд, който се слива с набраздения дънер на дъбовете. Но колкото и да беше притеснена, докато учителката продължаваше урока, тя се наведе напред в очакване да научи какво следва след двайсет и девет. Засега госпожица Ериъл говореше само за нещо, наричано "фоника" [1] Метод за преподаване на четене и писане на английски език, при който се развива способността на учениците да чуват, да разпознават и да си служат фонемите. — Б. пр. , и учениците, закръглили уста като буквата О, повтаряха подире ѝ звуковете "а", "о" и "у", стенещи като гугутки.

Към единайсет часа уханието на топло масло от печащите се кифли с мая и тестото за пая изпълни коридорите и се просмука в стаята. Стомахът на Кая я болеше и се гърчеше и когато класът най-сетне се строи в редичка по един и тръгна към стола, устата ѝ се напълни със слюнка. Кая последва примера на другите: взе си една табла, зелена пластмасова чиния и прибори. В кухнята се отвори голям прозорец с тезгях отпред и пред Кая се появи огромна емайлирана тава с парчета пай с пилешко, върху който се кръстосваха хрупкави ленти тесто и димеше горещ сос. Високата чернокожа, която се усмихваше и се обръщаше към някои деца по име, ѝ сипа голямо парче пай в чинията, малко грах с масло и ѝ даде кифла с мая. Кая си взе сама бананов пудинг и сложи картонена бяло-червена опаковка с мляко на подноса си.

Обърна се към стола, повечето маси вече бяха пълни с деца, които се смееха и разговаряха. Тя позна Чейс Андрюс и приятелите му, които едва не я бяха съборили с велосипедите си от тротоара, обърна глава на другата страна и седна на една празна маса. На няколко пъти очите ѝ я подвеждаха и тя хвърляше бързи погледи към момчетата — единствените лица, които познаваше. Но както и всички останали, те не ѝ обръщаха внимание.

Кая се загледа в пая, пълен с пилешко, морковчета, картофи и грахчета. Със златистокафява коричка отгоре. До масата ѝ се приближиха няколко момичета с набрани поли, разперени допълнително от фусти на волани. Едното беше високо, слабо и русо, другото — закръглено с топчести бузи. Кая се зачуди как ли ще се покатерят на дърво или дори ще се качат в лодка с тези бухнали поли. Да не говорим, че не можеха да нагазят във водата за жаби — от полите нямаше да могат да видят дори краката си.

Когато се приближиха, Кая заби поглед в чинията си. Какво щеше да им каже, ако седнеха при нея? Но момичетата я подминаха, чуруликаха като птичета и седнаха при свои приятели на друга маса. Въпреки глада, от който се свиваше стомахът ѝ, Кая усещаше устата си пресъхнала и ѝ беше трудно да преглъща. Затова, след като хапна само няколко залъка, изпи цялото мляко, натъпка колкото можа повече пай в картонената опаковка и внимателно, за да не я види някой, я зави заедно с кифлата в салфетката си.