Саския Сарджинсън - Близначките

Сред прашната козина се долавяше някакво движение. Мравки. Направих гримаса, хванах лявата предна лапа с едната си ръка и горната част на крака — с другата. Последва борба със сухожилия, кости и козина — всичките събрани в едно, сякаш бяха залепени, докато накрая не чух костта да се пречупва с пукане, от което ми се повдигна. Отделена от тялото, лапата се превърна в талисман: затоплен от слънцето, покрит с козина и с извити нокти с набита под тях пръст.

— А сега какво? — попита Изи, зачервена и стиснала своята заешка лапа.

— Завържи я на някаква връв и я окачи на врата си — каза Майкъл.

По време на вечерята, докато ровех с вилицата сред парчетата пиле и грейви 7 7 Вид сос, който се приготвя от изтичащите по време на готвене сокове от месото и зеленчуците. Сервира се с печени меса, ориз, картофено пюре. — Бел.ред. , усещах как заешката лапа се притиска към кожата ми. Вдигнах ръка и докоснах издутината под блузата си. Лапата висеше ниско на връвта и кожата между гърдите ми ме сърбеше. Почесах се и се зачудих дали по нея няма бълхи. Забелязах, че Поли ме гледа, затова бързо дръпнах ръка. Поднесох голяма хапка пилешко към устата си. Почти не усетих вкуса му. Бях загубила апетит, изпълнена с мисли за Джон: тайният му поглед, докато обясняваше как заешката лапа носела късмет, споменът за нашия споделен следобед, неизвестен за останалите.

Във вазата върху масата имаше рози: червени кадифени устни върху дълги бодливи стъбла. Франк ги беше донесъл, увити в целофан. Мама беше вдигнала голям шум, беше ги помирисала и се беше възхитила на свежите цветове. Когато събирахме диви цветя, тя винаги казваше, че не обича да ги вижда във вази; ставало й тъжно, когато ги гледала как умират.

Франк се беше надвесил над чинията си и концентрирано се хранеше. За момент спря, свали очилата си и ги изтри със салфетката си. Мама си беше направила труда да сгъне салфетки за всеки. Въпреки това забелязах мазно червено петно от сос върху ризата му.

— Колко хубаво — отбеляза Франк, преглътна и се усмихна. — Ето това наричам истинско ядене. Много е вкусно, Роуз — заяви той. — Нали, момичета? — Той огледа и трите ни, кимайки окуражително.

Поли широко се усмихна.

— Вкусно е.

Двете с Изи си затраяхме. Отказвахме да се превръщаме в придатък на тяхната тройка.

— На мен повече ми харесват мозъчните гъби — подхвърли Изи.

Мама я възнагради с твърда усмивка.

— Странно име — набързо обясни тя на Франк. — Но всъщност наистина имат чудесен вкус. — Махна с ръце, очерта нагъната форма във въздуха. — И са по-красиви от истинския мозък. Приличат на дантелени.

— Гъби? — намръщи се Франк. — Внимавай, Роуз. Понякога е трудно да се направи разлика между отровните и ядливите гъби.

— О! — Мама се зачерви. — Ако видиш тези… уникални са. Яли сме ги много пъти.

Той се изкашля.

— Не го възприемай погрешно, но наистина се притеснявам от плевелите и листата, които готвиш. Хранителното отравяне е гадно нещо.

Изи и аз се спогледахме с вдигнати вежди.

След вечерята мама предложи „вие, трите момичета“ да наредим заедно пъзел. Двете с Изи се ядосахме от думите й — никога не редяхме пъзели. Заровихме из разхвърляния шкаф с игрите и измъкнахме един, който се казваше „Шепнещият остров“ и изобразяваше картинка от книга на Инид Блайтън със същото име. Беше много лесен, подарък от леля Хети. Тя бъркаше годините ни и често ни изпращаше подаръци, подходящи за много по-малки деца.

Коленичих на пода, прокарвайки ръка по разпръснатите елементи на пъзела. Копнеех да пъхна ръка в джоба си и да проверя дали камъчето все още е там. Имах нужда да прокарам палец по издълбаните букви и да проследя очертанията на името си. Но ако го сторех, Изи щеше да разбере, че има нещо. Какво ти е? , щеше да попита тя, присвила очи. — Много странна си станала.

— Четете ли книгите на Инид Блайтън? — попита Поли, докато нагласяше парче от кула в замъка.

— Понякога — отвърна предпазливо Изи. — Вече ни се струват малко бебешки.

— На мен ми харесват. — Поли се ухили. — Обичам онази, в която отиват на почивка и намират диви понита в блатата, а после откриват, че циганите са ги откраднали. Аз мога да яздя. Вземам уроци. Вие ходите ли на уроци по езда?

— Не — измърмори Изи.

Радостна, че ни е заварила на пода, котката приближи и тръгна напред–назад през пъзела, като мъркаше и разместваше парчетата, размахвайки опашка пред лицата ни.

Франк се беше настанил удобно на дивана, лицето му лъщеше самодоволно — приличаше на прехранено и прекалено пораснало бебе със своите гладки розови бузи и дебели устни. Мама беше събула чехлите си и се беше сгушила до него, подвила крака под себе си. От начина, по който въртеше коса между пръстите си и плетеше мънички, наполовина завършени плитки, ми стана ясно, че си умира за свита на ръка цигара. Франк не одобряваше пушенето. Мама каза, че и без това било време да откаже цигарите.