Саския Сарджинсън - Близначките

— Уморена — отвърнах. И знаех, че това е погрешният отговор.

Доктор Фивър въздъхна и записа нещо в бележника си.

Същото е и с Изолта. Ако успея да намеря точните думи, важните звуци, може да ми позволят забавяне в мрежата на времето, да ме оставят да посегна и да освободя нещо, да поправя онова, което е разрушено.

Нахвърлянето на тези думи върху хартия ме накара да се почувствам по-добре. Понякога успявах да ги свържа в едно цяло, което задоволяваше вътрешния ми копнеж. Не се римуваха, нито ме сканираха, нито вършеха което и да е от нещата, които се предполагаше, че трябва да вършат. Не ги показах на никого. Не ги наричах стихове. За мен бяха просто нещо като молитви или изповеди, докато седях приведена над тетрадката в моята стая в къщата на Хети с надъвкана химикалка в ръката.

Никога не ми е било лесно да разговарям. Заеквах, изчервявах се, губех нишката на онова, което исках да кажа. Изи беше комуникативната. Нея не я беше страх да каже на хората какво мисли или коя е. Можеше да е забавна, гневна, мила — но не задържаше нищо в себе си. Изпускаше го навън.

След като напуснахме гората, сестра ми започна да използва думите покорно. Изглежда, се страхуваше от силата им. Нямаше вече заклинания. Езикът се бе превърнал в нещо, което й помагаше да се впише в заобикалящата я среда. В новото училище възприе начина, по който говореха другите момичета, усвои маниерите им и училищния жаргон. Сега градеше кариера с писане на модни статии в едно списание, описваше дължината на полите и цветовете за сезона. Когато говореше, избягваше метафорите, не искаше да разравя онова, което лежи отдолу. Разчитах, че тя ще е човекът, с когото да разговарям за случилото се. Тя разполагаше със способността да обяснява трудното, да разтваря нещата. Винаги е била водещата. Тя решаваше какви ще са ритуалите ни, тя говореше на древни езици. Когато мама ни остави, тя беше онази, която знаеше какво да направи, с кого да говори. Но сега, когато имам нужда от нея, Изи не искаше или не можеше да говори заради двете ни. Държеше езика си зад зъбите.

Изи задъвка устни, посочи към леглото.

— Още е оправено. Не мисля, че мама е спала в него снощи.

Котката беше на гърба й, протягаше се максимално, устата й се отваряше в безразлична прозявка. Наоколо се носеше силна кисела миризма. Върху мръсния под лежаха зарязани тъжни купчини дрехи. Проверихме под леглото на мама, погледнахме зад дивана в дневната.

Изи уморено прекоси мократа поляна и отиде до бараката. Отвори вратата. Нямаше я и там. Бяхме оставили отпечатъци след себе си. Тя също би оставила такива. Във външната тоалетна паяците забързано се скриха в пукнатините между омазаните с катран греди. Вдишах вонята на химикали.

От почвата се надигаше мъгла. Увиваше се около глезените ни. От гората се процеждаха струйки вода. Валеше от дни. Проправихме си път сред гъстата орлова папрат, надничахме в мрака под високите дървета. Краката ми бяха прогизнали; крачолите на джинсите ми прилепваха за кожата ми, студени и тежки. Викахме името й. Един фазан излетя, разпръсквайки кафяви пера. Високите му писъци отекнаха в неподвижността и подгониха и другите птици. Над главите ни запляскаха криле.

Подръпнах Изи за ръкава. Забелязах, че веспата е изчезнала. Призля ми.

— Изоставила ни е — прошепнах.

Веднага, щом й се обадихме, леля Хети пристигна от Лондон в едно мини с два шпаньола на задната седалка. Изолта беше открила номера й в тефтера на мама. Сестра ми се опитваше да се държи като голяма.

— Мама я няма — беше произнесла високо в черната слушалка. — Можеш ли да дойдеш?

Опитваше се да се държи овладяно, но гласът й не звучеше естествено, беше някак задавен.

Хети беше тази, която се обади в полицията. Беше го направила от Лондон, преди да поеме към нас. Когато пристигна късно през нощта и влезе в къщата, като залиташе в тъмното, следвана от двата шпаньола, избухнах в сълзи, прегърнала удобната й форма, заровила лице в гънките на палтото й. Мислех, че ще доведе мама обратно при нас. Хети не беше давала подобни обещания; беше кротка и спокойна, изпрати ни да си легнем с топли грейки и чаши мляко. Вътрешно сигурно е била болна от тревога. Но не допусна да се досетим.

Някой вече беше забелязал паркираната на плажа веспа. Бреговата охрана беше предупредена след обаждането на леля ни в полицията. Вълните бяха изхвърлили някакво тяло на брега. Ден след изчезването на мама дойдоха полицаите.