Саския Сарджинсън - Близначките

Докато духахме върху лепкавите си нокти, Джуди стоеше пред разхвърляния си гардероб с ръце на хълбоците и преценяваше — после започна да хвърля дрехи към нас: жълт потник и късо изрязани панталонки към Изи и лилава къса рокля на цветя към мен.

— Голям късмет, че сме еднакъв размер.

Гледаше ни как се обличаме и накрая кимна одобрително.

Помогнах на Джуди да си измие косата, изливах кани с вода върху насапунисаната й глава, докато тя коленичеше пред кухненската мивка. Гледах как струите се вият на спирали по жилите на тънката й шия и си мислех, че е красива и крехка като кралица на ешафода. И аз бях нейната избраница: последният човек, който да я докосне, преди да умре. Трябваха часове работа със сешоара и четката, за да се укротят бледите й къдрици в прави кичури, после с лак за коса да се оформят двете крила на бретона й. Кашляхме и се опитвахме да не дишаме.

— Фара Фосет — обясни Джуди, като дишаше тежко, отместваше внимателно глава и се любуваше на отражението си в огледалото. — Моят любим ангел.

Спогледахме се. Знаехме единствено за архангел Гавраил, а неговата коса изобщо не приличаше на тази на Джуди. Стъпалата ни бяха с един размер по-големи, така че, също като грозните сестри от приказката за Пепеляшка, не успяхме да ги напъхаме в нито един чифт от обувките на Джуди. Трябваше да задържим старите си гуменки, което донякъде разваляше вида ни.

— Поне можем да ходим — изсъска Изи, докато слизахме след Джуди по стълбите и гледахме как глезените й опасно се полюшкват над дванайсетсантиметровите платформи под широките крачоли на чарлстона й.

Надявах се, че момчетата ще са се върнали за вечеря и ще ги заварим в кухнята с кофа шарани до краката, с рибешки люспи, намигващи от кожата им, и с миризма на тиня от реката в косата. Мислех, че ще се впечатлят от нашата трансформация — дори и да не го покажат. В огледалото се видях по-красива, луничките ми бяха скрити под пудрата, устните и страните ми изглеждаха по-пухкави и лъскави. Исках да видя изненада върху лицата им, а защо не — и възхищение. Но момчетата не се виждаха никъде. Линда беше там, почистваше чифт ботуши върху разтворен на кухненската маса вестник.

— Много хубаво. — Тя кимна, щом ни видя. — Дръж се прилично, Джуди, и гледай близначките да се приберат у дома без проблеми. Накарай някого от приятелите ти да ги закара до тях.

Дискотеката беше организирана в селското читалище. Извървяхме пътеката в мрака, птиците пееха, около главите ни кръжаха облаци мушици. Всичките миризми на провинцията бяха отстъпили пред парфюма на Джуди. Вдишвахме го дълбоко — подобно на обещание — упойващия аромат на „Рив Гош“.

Силната музика ни погълна. В едната страна на залата се мяркаха групи тайнствени тийнейджъри. Двете с Изолта следвахме Джуди по петите, покорни като прислужници, без да поглеждаме вляво или вдясно. Джуди направи голямо усилие да говори с нас, надвиквайки музиката, докато ровеше в чантата си за пари. Купи бира, смесена с лимонада, за трите. После ни остави и прекоси дансинга.

Не бяхме запознати с етикета в дискотеките. Разпознахме някои от децата от селото. Когато минавахме покрай тях, те се отдръпваха и ни измерваха с враждебни погледи. Джуди не се върна. Бавно отпивахме от напитките си, облизвахме последните капки от пластмасовите халби. Но когато свършихме, вече нямаше с какво да си убиваме времето. Така че седнахме, непохватни и изпълнени с колебания, върху дървените столове, подредени покрай залата, и започнахме да гледаме. Музиката бумтеше. „Бени и Джетс“. Имаше танци, момчетата и момичетата оформяха отделни групи, измерваха се с очи и говореха, скрили уста зад дланите си. Джуди беше в центъра на ятото от по-големи момичета, които ровеха из чантите си. Тя бавно въртеше бедра, тялото й се движеше безгрижно и свободно, но очите й бяха нащрек, фиксирани върху едно високо момче, което седеше на бара. Изглежда, ни бе забравила. В десет и половина музиката се смени и двойките се залюляха, партньорите се притискаха един към друг, краката им едва се помръдваха. Джуди се беше увесила на врата на високото момче, което гледаше над главата й, дъвчейки дъвка. Месестите му ръце бяха обхванали задника й.

— Искам да си вървя — опитах се да надвикам гласа на Робърта Флак. Гадеше ми се от бирата с лимонада и от предателството. Гледах гневно към Джуди. Тя седеше в скута на високото момче. — Тя каза, че ще се погрижи да се приберем у дома живи и здрави.

С куража на унижените прекосих дансинга, заобиколих люлеещите се двойки. Мекият блясък на диско глобуса разпръскваше листенца върху ръцете ми. Джуди и момчето се целуваха. Силно се изкашлях. Двамата останаха залепени един за друг със затворени очи. Изчаках. Езиците им се преплетоха, устните им започнаха да се изследват. По едно време момчето отвори едното си око.