Саския Сарджинсън - Близначките

— Плюшена играчка, играта „Кърпланк“! — бяхме извикали и Джуди се бе обърнала и ни беше предложила по дъвка. Почувствах се привилегирована, все едно някоя чуждестранна принцеса ми беше подарила сувенир от родната си страна. Толкова много време прекарвахме в къщата на близнаците, че сестра им дори започна да търси съвета ни.

— Това добре ли е? — питаше и позираше пред нас с някой нов тоалет, къпейки се в нашето обожание.

— Задникът ми голям ли изглежда? — намръщено, обръщайки се да ни се покаже отзад.

— Не — отвръщахме искрено, оглеждайки костеливия й задник, плосък като дъска в плътно прилепналите джинси.

Като единствено момиче в семейството, Джуди се радваше на привилегията да разполага със собствена стая. По-голямата част от пространството бе заето от легло, покрито с розова кувертюра и отрупано с плюшени играчки. Прашната тоалетка беше зарината с гримове, шишенца с лак за нокти и купища оплетени колиета и гривни.

— Елате насам — изкомандва ни тя и избута лавината от плюшени играчки на пода. Легна върху леглото, глътна корема си, като изкриви лице и задържа дъх, за да може Изи да промуши телена закачалка за дрехи през ципа на джинсите й. После сестра ми дръпна силно. Аз коленичих, придържайки двете опънати до скъсване половинки. Парче бяла дантела, през която се виждаха щръкнали косми. Бързо погледнах настрани. Ципът захапа и се плъзна нагоре.

Но въпреки това за нас беше истинска изненада, когато Джуди ни покани, по-точно ни нареди, да я придружим до дискотеката.

— Приятелката ми Алисън ми върза тенекия. Крава. Не мога да отида сама, нали така? — Погледна намръщено към огледалото в спалнята си. — Вие сте достатъчно големи. Ще ви гримирам. Ще направя така, че да се впишете в обстановката.

Двете със сестра ми се спогледахме колебливо.

— Момчетата ще дойдат ли? — попитах.

— Искрено се надявам, че не! За к’во са ви? — Джуди ме изгледа втренчено. — Само ще ни излагат.

— Не можем. Мама не знае — казах. Спомнях си усещането от ръката й върху лицето ми. Сълзите й. Напоследък беше объркана и рязка. Беше започнала да прави парцалени кукли. Планът й бе да ги продава на седмичния пазар пред Кметството.

— Това ще плати онези нови обувки — беше казала, измервайки критично едно разкривено опърпано нещо с копчета вместо очи. Не спираше да преравя куфара със стари дрехи и нашите церемониални одежди се бяха сдобили с огромни дупки.

Джуди нямаше намерение да позволи на каквото и да било да обърка плана й. Подкара ни към червената телефонна кабина на ъгъла. Набутахме се в нея. Вътре вонеше на застояла урина. Едното стъкло липсваше. Джуди свали слушалката и ми я подаде. Усетих я тежка и мазна в ръката си.

Мама вдигна след дълго звънене. Чу моите колебливи опити да я убедя:

— Дискотека, няма да продължи до късно… Да, ще бъдем с по-голямата им сестра.

Джуди избели очи и взе слушалката.

— Не се притеснявайте, госпожо Лъв — каза на майка ни с успокояващ тон, — ще се погрижа да се приберат здрави и читави у дома. — Намигна ни, когато закачи слушалката обратно на вилката.

— Може да сте доста красиви — каза ни тя, като първо огледа Изолта с присвити очи, после мен, наклонила глава на една страна, сякаш пресмятайки цената на наскоро открито произведение на изкуството. — Само трябва да положите малко усилия. Да подчертаете очите си. Да придадете малко цвят на лицата си, нали разбирате?

Приличахме на зайци, уловени в светлината на нейното внимание. Трябваше да се подчиним. Мислехме, че момчетата може да ни спасят, но те само свиха рамене и ни игнорираха.

Затворени в задушната стая на Джуди, приготвянето ни отне часове. Момчетата изчезнаха с колелетата и въдиците си, с подскачащи на гърбовете кутии с рибарски принадлежности. Гледахме през прозореца как се отдалечават. Щом стигнаха до шосето, се обърнаха и ни се изплезиха. Джуди беше сложила плоча в грамофона и мекият глас на Дейвид Касиди прозвуча като въздишка, попита ни „дали това може да продължи завинаги“. Джуди облиза пръст и разтри розов брокат по страните ни. Лакира моите нокти в яркосиньо, а тези на Изолта — в зелено. Седях като кукла, оставила се да я боядисват и сръчкват. Вонята на лака полепна по дробовете ми подобно на отрова. Част от мен копнееше за това мое посвещаване в женските тайни, но другата половина полетя над полята да търси момчетата. Издирвах ги сред влажни треви и дива папрат, ослушвах се за тихото потъркване на пръстите им, забождащи червеи на кукичките.