Саския Сарджинсън - Близначките

— Не точно — отвърна тя.

— Признават се само отговорите „да“ и „не“ — извика Алис.

— Жена ли съм? — попита Изолта присъстващите. Парченцето бяла хартия, залепено с тиксо за челото й, я гъделичкаше по веждите.

— В това няма никакво съмнение — мрачно я осведоми Бен.

Играта завърши със спор дали Бог може да бъде включван като герой.

— Хайде де — възрази Алис, — нали е измислен?

Изолта не беше успяла да познае, че е Дамата от Шалот 2 2 Една от най-популярните поеми на Алфред Тенисън, в която се преплитат класическата легенда за трагичната участ на младата и красива Елайн, която умира заради несподелената си любов към Ланселот — рицар на крал Артур, — и викторианските схващания за жената, семейството и дома. Маслено платно на Джон Уилям Уотърхаус носи същото име. — Бел.ред. . На Бен му бяха нужни само пет въпроса, за да отгатне, че е Бари Уайт.

— Играл си тази игра и преди — обвини го тя.

Той кимна.

— Не казвай на никого — наведе се по-близко към нея, — но съм бил Бари Уайт и преди. На теб се падна наистина трудно име. Ще ти издам още една тайна. Аз се включих с Дамата от Шалот. — Тя заби поглед в него, вниманието й бе привлечено от леко увисналата му долна устна и жизнения блясък на кожата му.

— Надявах се ти да го изтеглиш — продължаваше Бен. — Напомняш ми на онази картина, знаеш коя имам предвид…

— На Уотърхаус?

Той кимна. Беше хванал кичур от косата й и го навиваше около пръста си.

— Но аз не съм червенокоса и обичам да гледам през прозорци — възрази тя, наблюдавайки как косата й опасва пръста му на златни ивици. — Освен това не вярвам в рицари в бляскави доспехи.

— Подробности. — Беше отхвърлил протестите й с лекота, хванал косата й с небрежно чувство за собственост, така че Изолта нямаше къде да мърда — лицата им почти се докосваха.

— А ти ще си Ланселот, предполагам.

Бен се ухили.

— Ти го каза.

След това двамата напълно бяха завладени един от друг. Игнорираха останалите гости за огромно раздразнение на Алис. Бяха започнали да изброяват качествата, които смятаха за абсолютно важни у всеки любовник.

— Храброст. Чувственост — изреждаше Бен. — Чувство за хумор.

— Доброта. Искреност — добави Изолта. — Вярност. Определено вярност.

Бен обели листата от артишока си, пъхна сочната сърцевина в устата си; беше го направил самоуверено, секси, без да се набива на очи. Определени храни като смокини, стриди, артишок можеха да бъдат изяждани по погрешен начин. Онова, което трябваше да изглежда чувствено и земно, можеше да се превърне в очебийно и вулгарно — или още по-лошо, в нещо несръчно и мръсно.

— Значи не се придържаш към принципа, че онова, което не познаваш, не може да те нарани? — Той й се усмихна непроницаемо.

Изолта поклати глава.

— Не, разбира се, че не! Изневярата е началото на края, независимо от това дали другият човек знае за нея, или не.

— Аз не бих ти изневерил — подхвърли той, бавно облизвайки пръстите си. — Няма да ми се наложи.

Алис изникна зад гърба й, когато, опиянена от сладко предчувствие, Изолта струпваше някакви мръсни чинии на купчина в кухнята.

— Внимавай — предупреди я тя, докато посягаше към каничка със сметана на масата. — Той, разбира се, чука всичките си модели. Фотографите са такива мръсници.

Прибра се у дома с Бен. Искаше да спи с него и да опита от дъха му с вкус на артишок.

На няколко пъти от началото на връзката им се беше чудила дали Бен е останал верен на думите си и дали Алис й е казала истината.

В края на шейсетте и началото на седемдесетте години в комуната се смяташе за нормално да се разменят партньорите. Изпълнените с неодобрение местни го подозираха. Уелските селяни смятаха комуната за бърлога на разврата: място за размяна на постели и свободен секс. В методистката църква се провеждаха чести срещи, за да се обсъжда какво може да бъде направено по въпроса. И в слуховете имаше истина. Някои от родените в комуната деца нямаха представа кой е биологичният им баща. Според правилата на комуната това нямаше значение. Тя беше като голямо семейство. Това бе една от причините, поради които Роуз си тръгна — онова, което беше започнало като начин за постигане на простота в живота, за друг вид споделяне, накрая бе усложнило всичко. Но навиците от комуната бяха оставили следа, защото Изолта си спомни, че в нощта, когато останаха до късно в гората в знак на протест заради смъртта на козлето, бяха попаднали на сандалите на Люк, докато се промъкваха обратно в стаята си. Сандалите бяха изоставени пред вратата на Роуз.