Саския Сарджинсън - Близначките

На следващата сутрин се събудиха от високи гласове. Спуснаха се към прозореца и погледнаха надолу към куцукащия по чакълестата алея Люк. Косата му го шибаше тежко в лицето, докато вървеше към караваната. Нещо в дългите му непохватни крайници напомняше на Изолта за счупена марионетка. Странно, но изпитваше съжаление към него, не към раздърпаната обляна в сълзи Аби, която го чакаше пред вана с ръце на хълбоците. Аби го блъсна и посочи с пръст към къщата. Момичетата залегнаха, скриха се от поглед под перваза на прозореца. Последва затръшване на врати, задавено кашляне на двигател и ванът потегли. Близначките останаха да клечат на пода, заслушани в отдалечаващото се бръмчене, в скърцането при смяната на скоростите и подскачането на вана над дупките.

Същата сутрин Роуз остана в леглото, скрила лице под завивките.

— Е, предполагам, че сега вече изгорих този мост — каза тя, когато се появи отново. Изолта и Виола се усмихнаха, без да разбират за какво говори. Бяха доволни, че няма да има повече уелски посетители. Много по-късно, докато играеха на криеница, Изолта намери табакерата на Люк под леглото на майка си. Лежеше в прахта зад нощното гърне. Отвори капака й и напипа вътре тънки нишки тютюн. Извади ги, подуши ги с крива усмивка и внимателно ги натъпка в цепнатината между мокета и дюшемето.

Изолта се съмнява, че Анита и Джордж Хадли, родителите на Бен, някога са вземали участие в каквото и да било прескачане от легло в легло. За тях няма комуни, боси, загубени в дрога следобеди, Джанис Джоплин и безразборен секс из полята на Кент. Майката на Бен, Анита, е едра и хубава жена. Облича се в практични, елегантни дрехи, които пазарува три пъти годишно от „Харви Никълс“. Джордж носи костюм на ситно райе и всяка сутрин хваща влака за Ситито, пъхнал „Файненшъл Таймс“ под мишница. Двамата са най-ревностни представители на онова, което майка й би нарекла установен социален ред. Дори ги беше чувала да говорят за социализма като за „разрастващ се тумор“. Странно се чувства в тяхната компания, особено ако си позволи да ги гледа през очите на Роуз: тогава има чувството, че се намира в лагера на врага, покрита със съвсем лека дегизировка. Обземат я недоверие и отвратено удивление.

В присъствието на родителите на Бен Изолта се чувства незначима и незавършена. Знае, че е на границата да бъде изобличена като измамница. Гравираното в златно и червено родословие на Бен виси на стената в трапезарията, поставено в рамка. Това е семейство, което може да проследи корените си чак до шестнайсети век. А тя кого има? Хети, запиляла се някъде из Ирландия, от която трябва да се махнат кучешките косми, за да придобие представителен вид. И Виола.

На майка им й беше лесно да говори за свобода и да им разправя, че трябва да поставят началото на свои собствени династии — но тя не си даваше сметка какво неудобство ще изпитват дъщерите й от факта, че нямат баща, когото да представят на някое социално събитие. Липсата на баща кара хора като родителите на Бен да си задават въпроси. Освен това ги лишава от цял клон от едно потенциално семейство. Но Изолта не иска да мисли колко различно би могло да бъде всичко.

Юни, хиляда деветстотин осемдесет и седма година. Семейство Хадли организира коктейл в чест на преизбирането на Маргарет Тачър.

— Точно това, от което се нуждае тази страна — казва Джордж към одобрително кимащия кръг от гости. — Тя ще изправи Великобритания обратно на крака, ще се опълчи на профсъюзите, ще научи всичките онези пиявици, които живеят на социални помощи, че светът не им е длъжен.

Застанала с чаша портокалов сок в ръка и токчета, потънали в дебелия мокет, Изолта си спомня за времето, когато Тачър беше забранила раздаването на безплатно мляко в училищата. Беше последната им година в комуната и цяла група деца бяха отишли да протестират пред портите на селското училище с викове „Маги Тачър, крадлата на мляко“. За пръв път местните жители и хипитата бяха на едно мнение по някакъв въпрос. За кого се смята тази проклета секретарка в Министерството на образованието и науката? Да взема млякото от устата на децата ни! Майка им беше хванала под ръка една слаба жена с тясно лице и нагърчени около глезените бежови чорапи. „Тя говори с мен, хвалеше се после Роуз. — Не можах да разбера всичко, което каза, разбира се. Но онова, което има значение, е чувството. Солидарността между майки и работници.“

Изолта винаги е нащрек за опипващи почвата въпроси, особено онези, с които я обстрелват на партитата на семейство Хадли. Много е добра в сменянето на темата. Или в лъгането. Така че когато Анита се обръща към нея и рязко я пита: