Саския Сарджинсън - Близначките

Изолта прави физиономия към Бен и той свива рамене, разтваря широките си длани.

Под полилея се е събрала тълпа от хора. Мъжете са в костюми и с вратовръзки, жените — в „Лора Ашли“. Изолта, облечена в черен панталон и прозрачна блуза от шифон, изведнъж започва да се чувства провокативна и странна. Държи се за лакътя на Бен, докато я представят на усмихнати непознати.

— Казвайте ми Питър — заръчва й господин Гудфелоу, докато пронизва с поглед шифона и задържа очи върху черния й сутиен.

— Още ли работиш като фотограф? — обръща се той към Бен и прехвърля тежестта си върху петите си. — Има ли много пари в този бизнес, а? Човек би си помислил, че на тези години би трябвало да се замислиш за някоя по-стабилна работа. Не те ли привлича Ситито?

Изолта не чува отговора на приятеля си, вниманието й е привлечено от внезапен удар и шумолене по стъклото на прозореца. Вятърът се е усилил. Чуди се дали Виола е добре; когато тръгваха, й се беше сторила депресирана. Тайно поглежда към часовника си, пресмята след колко време биха могли да си тръгнат. Но първо трябва да изтърпят вечеря с четири блюда.

За свое голямо разочарование открива, че Питър Гудфелоу е настанен от дясната й страна. Дъщеря му, Шарлот, е насреща му. Пухкаво нервно момиче с широко отворени очи и коса с цвят на морков, което иска да работи в модната сфера.

— Мама мисли, че не съм достатъчно слаба — прошепва тя.

Хвърля поглед към горния край на масата, към една жена с прибрана от все още красивото й лице коса. Във въздуха се движат ръце, проблясват пръстени. Изолта забелязва, че чичо Робин я зяпа. После той наглася маншетите на сакото си от туид и преглъща.

Случва се бързо. Започва с кух разкъсващ звук, раздиране, което сякаш идва от недрата на земята и прекъсва разговорите. Изшъткване и после — оглушителен трясък и дрънчене на стъкло. Жените пищят, виното се разлива от чашите; викове, възклицания, забързано отместване на столове. Внезапен вой на вятър в стаята. Студен въздух върху кожата.

През кадифените завеси се протягат клони. Платът се разтваря, разкривайки счупените стъкла, едва крепящи се на рамката на прозореца. През дупките се провират изкривени дървени пръсти. Кестенът е паднал и е разбил с най-горните си клони прозореца на трапезарията. По мокета, сред фрагментите порцелан и късове блестящо стъкло, се пръсват есенни листа.

Ранена е само Пени. Струйка кръв се спуска към лакътя й и тя я гледа с неразбиращ поглед. Анита я извежда разтреперана от стаята. Мъжете се събират край прозореца, чешат се по главите. Някой отваря входната врата и те излизат навън, за да преценят размера на щетите.

Изолта ги следва в дивата виеща нощ, обляга се на шибащия вятър. Останалите дървета в градината се люлеят напред–назад. Кестенът прилича на повален гигант — оплетените му корени са разцепили земята. Изолта помирисва влажна пръст. Дървото е паднало върху две от паркираните коли, едната, от които е тази на Бен.

— Вижте това! Помислете си само какво щеше да стане, ако дървото беше паднало по-навътре в стаята — крещи Джордж, а вятърът накъсва думите му. — Един Господ знае какви щяха да са последствията.

Тя трепери до Бен, скръстила ръце пред гърдите си, приведена напред. Косата й се заплита около лицето й. Бен прокарва пръсти по изкривения покрив на колата си.

— Божичко, смазана е, все едно е консервна кутия. — Той хваща Изолта за ръката, поглежда към небето. — Ела вътре. Всеки момент може да падне друга гръмотевица.

Анита седи със зачервено лице във всекидневната. Раздава заповеди, прави планове. Ръцете й подскачат нагоре–надолу с военен плам.

— Всички трябва да останете тук за през нощта — казва тя. — Страхувам се, че автомобилната алея е непроходима.

Радиото е включено. Гостите се смълчават и слушат. Според новините южната част на Англия е пометена от ветрове със сила седемдесет възела.

— Но в новините в шест часа Майкъл Фиш каза само, че ще е много ветровито — отбелязва неодобрително Анита. — Не спомена нищо за силни бури.

Робин кима.

— Удивително е как това явление се е промъкнало под радара, така да се каже. — Засмива се кратко на собствената си шега, потърква длани; поверителността на темата го пренася обратно в класната стая. — Но, от друга страна, времето може да изненада дори експертите. Усетихте ли въздуха навън? Доста е топъл. Това е фронтът, който навлиза навътре в страната откъм морето.

В този момент електрическите крушки примигват и угасват. Стаята потъва в тъмнина, с изключение на слабото сияние от камината. Разнасят се разочаровани викове и възражения, някой подканя да се донесат свещи. Анита и Шарлот откриват в кухнята няколко нощни лампи с батерии и ги пренасят в дневната. Стаята се озарява в меко приглушено сияние. Бен налива бренди в чашите и ги раздава наоколо.