Пол Остер - Нюйоркска трилогия

Същата тази нощ, щом се унесе в дрямка, Куин опита да си представи какво би казал Уърк по телефона на един непознат. В съня си, който по-късно забрави, се бе видял да стои сам-самичък в стая и да стреля с пистолет срещу гола бяла стена.

На следващата нощ го свариха неподготвен. Куин бе решил, че историята е приключена, и въобще не очакваше непознатият отново да се обади. Така се случи, че когато телефонът иззвъня, той седеше върху тоалетната чиния. Беше по-късно от предишната нощ, един без десет или дванайсет минути. Куин точно бе стигнал до главата с пътешествието на Марко Поло от Пекин до Амой и книгата лежеше разтворена в скута му, докато той си вършеше работата в тясната тоалетна. Звънът на телефона го раздразни. За да се обади, би трябвало да изтича, без да се избърше, а на него никак не му се искаше да препуска из апартамента в този вид. От друга страна обаче, ако трябваше да си свърши работата на спокойствие, със сигурност щеше да изпусне телефона. И все пак не му се помръдваше. Телефонът в никакъв случай не беше любимият му предмет и той много често си мислеше, че трябва да се отърве от него. Ненавиждаше го заради страшния му деспотизъм. Не само че имаше наглостта да го безпокои в най-неподходящи моменти, но и самият той се оказа податлив на тормоза му. Този път обаче реши да устои. На третото позвъняване червата му вече бяха изпразнени. На четвъртото успя да се избърше. На петото си вдигна панталоните, излезе от тоалетната и спокойно прекоси апартамента. На шестото позвъняване вдигна телефона, но никой не се обади. Онзи от другата страна бе затворил.

На по-следващата нощ обаче Куин бе подготвен. Беше се проснал на леглото и прелистваше страниците на спортния вестник в очакване непознатият да се обади за трети път. От време на време, когато нервите му не издържаха, ставаше и започваше да крачи напред-назад из апартамента. Сложи една плоча — операта на Хайдн „Човекът на Луната“ 2 2 Известна още като „Лунен свят“. — Б.р. — и я изслуша от началото до края. Продължаваше да чака. Най-накрая в два и половина се отказа и си легна.

Очакването продължи и през още по-следващата нощ и през нощта след нея. Точно когато се канеше да се откаже от плана си, проумявайки, че по всяка вероятност е сгрешил в догадките си, телефонът пак иззвъня. Беше на деветнайсети май. Помнеше датата, защото тогава родителите му честваха годишнината от сватбата си, или по-скоро биха чествали, ако бяха живи, а освен това майка му бе споменала веднъж, че е заченат още през първата брачна нощ. Този факт много му харесваше — да знаеш с точност още първия миг на своето съществуване — й той винаги тайничко си бе празнувал рождения ден именно на тази дата. Последното позвъняване се оказа по-ранно в сравнение с другите две — преди единайсет часа, — но щом протегна ръка към телефона, неизвестно защо реши, че сигурно се обажда някой друг.

— Ало? — каза той.

Отсреща мълчание. И тогава Куин разбра, че това е непознатият.

— Ало? — повтори той. — Какво обичате?

— Да — обади се гласът най-накрая. Същият механичен шепот, същото отчаяние в интонацията. — Да. Нужно е сега. Незабавно.

— Какво е нужно?

— Да говорим. На минутата. Да говорим още сега. Да.

— С кого искате да говорите?

— Пак с него. Остър. Онзи, дето се нарича Пол Остър.

Този път Куин не се поколеба. Знаеше какво иска да направи и тъй като моментът бе дошъл, направи го.

— На телефона — каза той. — На телефона е Остър.

— Най-накрая! Най-накрая ви открих. — Усети облекчението в гласа, внезапно обзелото го осезаемо спокойствие.

— Точно така — потвърди Куин. — Най-накрая. — Умълча се за миг, за да могат думите добре да се разберат както от него самия, така и от другия. — Какво мога да направя за вас?

— Нужна ми е помощ — каза гласът. — Положението е опасно. Разправят, че вие сте най-добрият в тези работи.

— Зависи за какви работи става дума.

— Става дума за смърт. Искам да кажа смърт и убийство.

— Това не е съвсем по моята част — каза Куин. — Не се мотая по улиците, за да убивам хора.

— Не, разбира се — сприхаво отвърна другият. — Имам предвид точно обратното.

— Някой се кани да ви убие, така ли?

— Точно така. Да ме убие. Точно така. Много скоро ще ми видят сметката.

— И вие искате да ви пазя, така ли?

— Точно така, да ме пазите. И да хванете човека, който се готви да ме убие.

— Нима не знаете кой е той?

— О, знам, разбира се. Как да не знам. Но не знам къде е.

— Можете ли да ми разкажете нещо повече?