Фредрик Бакман - Тревожни хора

Тази историята е сложна и неправдоподобна. Това може би се дължи на факта, че често в историите изобщо не става дума за това, за което си мислим, че става дума. Тази история например може би изобщо не е история за банков обир или оглед на апартамент, или заложническа драма. Може би дори не е история за идиоти.

Започва да става все по-очевидно, че всъщност е история за един мост.

Истината? Истината е, че пустата брокерка беше ужасен брокер, а огледът се превърна в провал още от самото начало. Дори и да не бяха съгласни за нищо друго, посетителите можеха да се обединят около това мнение, тъй като в крайна сметка нищо не може да сплоти група непознати поефективно от възможността заедно да одумват някой идиот. Самата обява, ако изобщо можеше да се нарече така, беше изпълнена с правописни грешки катастрофа, а снимките бяха толкова размазани, че фотографът явно бе на мнение, че „панорамен изглед“ беше нещо, което се постига, като хвърлиш фотоапарата във въздуха. Под надписа „Брокерска агенция

„Окей“! ОКЕЙ ли е всичко?“ стоеше датата. На кого изобщо би могло да му хрумне да прави оглед един ден преди Нова година? В банята имаше ароматни свещи, а върху масичката в хола беше поставена купа с лаймове, сякаш всичко това бе смел опит от страна на човек, който е чувал да се говори за огледи, но никога не е присъствал на такъв. Гардеробът беше пълен с дрехи, а на пода в спалнята имаше чифт пантофи, чийто собственик, изглежда, цял живот се бе придвижвал, без да вдига крака от земята. Библиотеката беше претъпкана, като заглавията дори не бяха подредени по цвят, а освен по рафтовете книги имаше и по первазите и върху кухненската маса. На вратата на хладилника имаше пожълтели рисунки, рисувани от внучета. Към този момент Зара беше присъствала на достатъчно огледи, за да може да разпознае аматьорското изпълнение: апартаментът не бива да изглежда така, сякаш някой живее в него, иначе би го взел само някой сериен убиец. Апартаментът трябва да изглежда така, сякаш някой би могъл да живее в него. Хората не искат да купят картина, искат да купят рамка. Книги по лавиците са приемливи, но не и книги върху кухненската маса. Зара вероятно би могла да каже това на брокерката, само че брокерката беше човек, а Зара мрази хората. Особено когато говорят.

Вместо това Зара обиколи апартамента, опитвайки се да изглежда заинтересовано, както по нейни наблюдения изглеждаха хората, които действително искат да купят апартамент. Това беше сериозно предизвикателство за нея, тъй като само човек, който взима наркотици и събира нокти, би могъл да проявява какъвто и да е интерес да живее точно тук. Зара издебна момент, в който никой не гледаше към нея, и излезе на балкона. Застана до парапета и се загледа към моста, докато не започна да трепери неконтролируемо. Години наред все същата реакцията. Неотвореното писмо беше в чантата ѝ. Беше се научила да плаче почти без сълзи поради практически съображения.

Балконската врата беше открехната и тя чуваше гласове не само в главата си, но и от апартамента. Две съпружески двойки сновяха наоколо, насилваха се да игнорират ужасно грозните мебели и на тяхно място да си представят собствените си страшно грозни мебели. По-възрастните съпрузи бяха женени от доста дълго време, а по-младите от съвсем скоро. Това винаги може да се установи по начина, по който се карат хората, които се обичат. Колкото по-дълго са били заедно, толкова по-малко думи са нужни, за да се разрасне кавга.

По-възрастните съпрузи се казваха Анна-Лена и Рогер. Бяха се пенсионирали преди няколко години, но очевидно още не бяха свикнали. Все още бяха вечно стресирани, без да имат за какво всъщност да бързат. Анна-Лена беше жена със сериозни емоции, а Рогер беше мъж със сериозни възгледи. Ако някога се чудите кой дава онези твърде подробни отзиви с оценка 1 от 5 звезди на разни инструменти или покъщнина (или театрални постановки, или поставки за тиксо, или малки стъклени котки) в интернет, това са Анна-Лена и Рогер. Разбира се, понякога изобщо не бяха изпробвали въпросните инструменти или покъщнина, но не бяха от хората, които биха оставили нещо такова да им попречи да дадат язвителен отзив. Ако човек прекарва цялото си време в изпробване на неща, четене за неща и проучване на цялата истина относно тези неща, няма да смогне да има мнение за нещата. Анна-Лена носеше блуза с цвят, който обикновено е запазен единствено за паркети. Рогер носеше дънки и карирана риза, която получи злостен отзив и оценка 1 от 5 звезди в интернет, защото се беше „свила с няколко сантиметра!“, скоро след като кантарът за баня на Рогер получи присъдата „очевидно не е добре калибриран!“. Анна-Лена подръпна едно перде и каза: