Вирджиния Вулф - Мисис Далауей

— Наистина ли? — попита той. Слушала грамофона?

Да, тя още тогава му каза; заварила мисис Питърс да слуша грамофона.

Той започна много предпазливо да отваря очи, за да види дали в стаята наистина има грамофон. Но истинските неща — истинските неща са твърде вълнуващи. Той трябва да бъде предпазлив, не бива да полудява, Най-напред погледна модните списания върху долната лавица, после бавно вдигна очи към грамофона със зелената фуния. Едва ли би могло да има нещо по-истинско. И така, събирайки смелост, погледна бюфета, фруктиерата с банани, гравюрата с кралица Виктория и принц-консорта; полицата над камината е вазата с рози.

Никой от тези предмети не помръдваше. Всички стояха неподвижно; всички бяха истински.

— Тази жена има злобен език — каза Реция.

— С какво се занимава мистър Питърс? — попита Септимъс.

— Ами … — опита се да си спомни Реция. Мисис Филмър май беше казала, че е търговски пътник на някаква компания. — В момента е в Хъл.

— В момента! — Тя го каза с италианския си акцент.

Сама го каза. Той прикри очите си с ръка, за да не вижда цялото и лице наведнъж, а само малка част от него, първо брадичката, после носа, после челото, в случай че е изкривено или че е белязано с някакъв ужасен знак. Но не, тя си е съвсем нормална, седи и шие, със стиснати устни, с неизменното меланхолично изражение, което придобиват жените, когато шият. Но в това няма нищо ужасно, убеди се той, след като погледна втори път, трети пьт лицето й, ръцете й, защото какво страшно или отблъскващо може да има у нея, както седи посред бял ден н шие? Мисис Питърс има злобен език. Мистър Питърс е в Хъл. Защо в такъв случай да се гневи и пророкува? Защо да се носи из пространството изтерзан и изгнан? Защо да треперя и ридае, като гледа облаците? Защо да дири истината и да предава послания, след като Реция седи и забожда игли на роклята си, а мистър Питърс е в Хъл? Чудеса, откровения, мъки, самота, всичко това пропадна през морските глъбини надолу, надолу, в пламъците и там изгоря, защото, като наблюдаваше Реция как украсява сламената шапка на мисис Питърс, той имаше чувството, че вижда покривало от цветя.

— Много е малка за мисис Питърс — каза Септимъс.

За пръв път от дни наред говореше както някога! Разбира се, че е малка, смешно малка, отвърна тя. Но мисис Питърс си я избра такава.

Той я взе от ръцете й. Каза, че била досущ като шапката на маймунка — на маймунката на някой латернаджия.

Как я развесели това! От седмици не се бяха смели така двамата, не си бяха пускали техни си шеги, като всички женени хора. Тоест ако в този момент влезе мисис Филмър или мисис Питърс, или който и да било друг, няма да разбере на какво се смеят те двамата със Септимъс.

— Ето — каза тя, след като забоде една роза отстрани на шапката. Никога не се бе чувствувала тъй щастлива! Никога в живота си!

Така е още по-смешно, каза Септимъс. Горката жена ще изглежда като прасе на панаир. (Никой не може да я разсмива както Септимъс.)

Какво има вътре в кутията й за ръкоделие? Има панделки и мъниста, пискюлчета, изкуствени цветя. Тя ги изръси върху масата. Той започна да ги подрежда в най-невероятни цветови съчетания — защото, макар и да не бе сръчен в ръцете, не можеше дори един пакет да завие, имаше изумителен усег за цветовете и често и даваше правилни съвети, е, наистина понякога доста нелепи, но понякога изумително правилни.

— Тя ще има красива шапка! — мърмореше той, като вземаше от купчината това-онова. Коленичила до него, Реция гледаше над рамото му. Ето, готово е — тоест проектът е готов; сега тя трябва да пришие всичко това. Но трябва много, много да внимава, каза той, за да го запази така, както той го е направил.

И тя се захвана да шие. Когато шие, помисли си той, издава звуци като врящ чайник; бълбука, шуми, все нещо прави, силните и тънки пръстчета все нещо прищипват, подпъхват; иглата й проблясва равномерно напред назад. Слънцето нека се показва, нека осветява пискюлите и тапетите, нека се скрива, но той ще почака, каза си, като изпъна крака и се загледа в усукания си чорап в другия край на дивана; ще почака на това топло място, в тази безветрена въздушна яма; в такава яма попада понякога човек вечер на излизане от гората, където поради снижаване на терена или поради разположението на дърветата (трябва да мислим научно, преди всичко научно) топлината се задържа и въздухът бръсва лицето като крило на птица.

— Готово — каза Рения и завъртя шапката на мисис Питърс на върха на пръстите си, — Засега толкова. По-после … — И изречението продължи да църцори, кап, кап, кап! като самодоволен, недобре затегнат кран. Изумително! Никога досега не се бе чувствувал толкова горд от себе си. Ето нещо истинско, веществено — шапката на мисис Питърс.