Вирджиния Вулф - Мисис Далауей

— Как е Клариса? — неочаквано попита тя. Клариса винаги казваше, че лейди Брутън не я обича.

И действително известно бе, че лейди Брутън се интересува повече от политиката, отколкото от хората; че говори като мъж; че е имала пръст в някаква непочтена интрига от осемдесетте години, за която вече започваха да пишат в мемоарите. В салона й имаше ниша, а в тази ниша — масичка със снимката на генерал сър Толбът Муър, вече покойник, който една вечер през осемдесетте години написал върху тази масичка, в присъствието на лейди Брутън, с нейното знание и може би по неин съвет, телеграма, с която нареждал британските войски да предприемат нападение с историческо значение. (Тя още пазеше перодръжката и обичаше да разказва историята.) Така че, когато питаше с небрежен тон: „Как е Клариса?“, съпрузите трудно можеха да убедят съпругите си, а впрочем колкото и да бяха любещи, самите те вътре в себе си дълбоко се съмняваха, че нея я интересуват съпругите, които често пречат на съпрузите си, като не им позволяват да приемат служебни постове в чужбина или насред сезона изведнъж усещат нуждата да подишат морски въздух, за да се съвземат от инфлуенцата. И въпреки това жените безусловно възприемаха нейния въпрос „Как е Клариса?“ като сигнал от доброжелател, от един почти безмълвен събеседник, чиито реплики (може би пет-шест за цял живот) са знак за женското другарство, обединяващо с една обща, по-дълбока от мъжките обеди връзка лейди Брутън и мисис Далауей, макар че двете рядко се срещаха, а когато се срещнеха, изглеждаха безразлични една към друга и дори враждебни.

— Днес сутринта срещнах Клариса в парка — обади се Хю Уитбред, докато бъркаше в супника; нямаше търпение да си направи тази малка реклама, защото трябваше само да дойде в Лондон, и веднага срещаше всичките си познати; колко е лаком, не познавам по-голям лакомник от него, помисли са Мили Бръш, която беше непоколебимо принципна по отношение на мъжете и бе способна на вечна преданост, но към съществата от собствения си пол, бидейки възлеста, ръбеста, непохватна и напълно лишена от женски чар.

— Знаете ли кой се е завърнал в Лондон? — спомни си изведнъж лейди Брутън. — Нашият стар приятел Питър Уолш.

Всички се усмихнаха. Питър Уолш! Мистър Далауей искрено се радва, каза си Мили Бръш, докато мистър Уитбред мисли само за пилето. Питър Уолш! И тримата, и лейди Брутън, и Хю Уитбрерд, и Ричард Далауей, си спомниха едно и също нещо — колко пламенно влюбен бе Питър; как го отблъснаха; как замина за Индия; как се оказа неудачник; как се провали във всичко; а Ричард Далауей си спомни и друго, колко много обича милия си стар приятел.

Мили Бръш веднага долови това; видя как потъмня кафявото на очите му; видя го как се смути, как се замисли, което й се стори интересно, впрочем мистър Далауей винаги й се струваше интересен, защото какво ли си мисли той за Питър Уолш?, запита се тя. Че Питър Уолш е бил влюбен в Клариса; че след обяда той ще се върне право вкъщи при Клариса; че ще й каже колко я обича. Да, ще й го каже ей така, направо.

По-рано тези моменти на мълчание почти омагьосваха Мили Бръш; а и мистър Далауей бе толкова сериозен човек, такъв джентълмен. Но сега, когато тя вече бе на четирийсет години, лейди Брутън трябваше само да кимне или малко по-рязко да извърне глава, и Мили Бръш улавяше знака, колкото и дълбоко да бе потънала в разсъжденията си на един безпристрастен дух, на една непокварена душа, която животът не можеше да подлъже, защото не и бе предложил и най-малката красива дреболия: къдрица, усмивка, устна, буза, нос, абсолютно нищо; лейди Брутън трябваше само да кимне, и Пъркинс получаваше нареждането да побърза с кафето.

— Да, Питър Уолш се е върнал — повтори лейди Брутън.

За всички тях това бе своего рода ласкателство.

Опропастен, неуспял, той се бе завърнал на техния сигурен и защитен бряг. Но, разсъждаваха те, да му се помогне, е невъзможно; нещо куца в самия му характер. Хю Уитбред каза, че, разбира се, би могло да се спомене за него пред Еди-кой си. И после свъсн вежди угрижено, като се замисли за писмата, които ще напише до началниците на разни държавни канцеларии за „моя стар приятел Питър Уолш“, и прочие. Но няма да се стигне доникъде — до нищо постоянно, при този негов характер.

— Има неприятности заради някаква жена — добави лейди Брутън.

Другите вече си бяха помислили, че „това“ е в дъното на всичко.

— Цялата история обаче ще научим от самия Питър — каза лейди Брутън в желанието си да приключи с тази тема.