Вирджиния Вулф - Мисис Далауей

— Не, в мой санаториум, мистър Уорън Смит — каза той, — където ще ви научим да почивате.

Оставаше само още едно нещо.

Абсолютно бе сигурен, че в нормално състояние мистър Уорън Смит е последният човек, който би плашил жена си. Но той бе говорил за самоубийство.

— На всички ни се случва да изпадаме в депресия — каза сър Уилям.

Само да паднеш, повтори си Септимъс наум, и Човешката природа се нахвърля срещу теб. Холмс и Брадшо се нахвърлят срещу теб. Те претърсват пустинята. Втурват се с крясъци в пущинака. Използуват дибата 22и менгемето. Човешката природа е безжалостна.

— Възвръща ли се понякога желанието му за живот? — попита сър Уилям, с молив опрян в розовото картонче.

— Това си е лично негова работа, каза Септимъс.

— Никой не живее само за себе си — възрази сър Уилям и погледна към снимката на жена си, облечена за посещение в двореца. — А и вас ви чака блестяща кариера — каза сър Уилям. На масата му лежеше писмото на мистър Бруър. — Наистина блестяща кариера.

Ами ако си признае? Ако им съобщи? Дали ще го оставят тогава на мира Холмс, Брадшо? — Аз … аз … — запъна се той.

Но какво беше престъплението му? Не можеше да си спомни.

— Да? — окуражи го сър Уилям. (Но вече ставаше късно.)

Любов, дървета, тук няма никакво престъпление — какво беше неговото послание? Не можеше да си спомни.

— Аз … аз … — запъна се Септимъс.

— Опитвайте се колкото може по-малко да мислите за себе си — посъветва го сър Уилям добросърдечно. Не, той наистина не бива да е на свобода.

Имат ли да го питат още нещо? Сър Уилям ще уреди всичко сам (прошепна той на Реция) и ще я извести още тази вечер между пет и шест часа.

— Имайте пълна вяра в мен — каза накрая и ги пусна да си вървят.

Реция никога, никога в живота си не се бе чувствувала така нещастна! Потърси помощ, а я измамиха! Той ги подведе! Сър Уилям Брадщо не е добър човек.

Поддръжката на автомобила сигурно му струва доста много, каза Септимъс, когато излязоха на улицата. Тя се вкопчи в ръката му. Всички ги бяха измамили. Но какво повече иска тя?

Той отделя по три четвърти час на пациент; и ако лекарят изгуби чувството си за хармония в тази прецизна наука, която се занимава с нещо, напълно непознато нам — нервната система, човешкия мозък, — той престава да бъде лекар. Здраве ни е нужно на нас; а здраве значи хармония; така че, когато в кабинета ти влезе някой и каже, че е Христос (често срещана заблуда) и че има да предаде послание (те все имат да предават послания), и заплаши (и това често правят), че ще се самоубие, ти призоваваш хармонията; предписваш почивка на легло; почивка в уединение; тишина и почивка; почивка без приятели, без книги, без послания; шестмесечна почивка; докато от петдесет и пет килограма станеш на осемдесет и пет.

Хармонията, божествената хармония, богинята, на която се кланяше сър Уилям; той бе придобил чувството си за хармония постепенно, докато обикаляше болниците, ходеше за риба, стана баща на сина, роден от лейди Брадшо, която също ходеше за риба и правеше снимки с почти професионална вещина. Боготворейки хармонията, сър Уилям постигна не само собственото си благоденствие, но помогна и за благоденствието на Англня, като изолираше нейните душевноболни, забраняваше им да раждат деца, наказваше отчаянието, пречеше на непригодните към живота да проповядват своите идеи, докато не възприемат и те неговото чувство за хармония — неговото, ако са мъже, чувството на лейди Брадшо, ако са жени (тя бродираше, плетеше, прекарваше четири вечери в седмицата у дома, с техния син); ето защо, освен че колегите го уважаваха и подчинените му имаха страха, приятелите и роднините на пациентите му изпитваха най-гореща благодарност към него, задето настояваше всичките тези христосовци и христосовки, които пророкуваха края на света или божието пришествие, да си пият млякото в леглото; както е наредил сър Уилям; сър Уилям с неговия трийсетгодишен опит в тази област, с неговия безпогрешен инстинкт, това е лудост, а това — разум, чувство за хармония; неговото чувство за хармония.

Но Хармонията си има сестра, не така усмихната впрочем, доста свирепа, Богиня, която дори в този момент действува — сред жарта н пясъците на Индия, сред калта и блатата на Африка, из бедняшките покрайнини на Лондон, с други думи, навсякъде, където климатът или дяволът примамват човеците да изоставят истинската вяра, тоест нейната — дори в този момент действува, разрушава светилища, троши идоли и поставя на тяхно място собствения си строг лик. Хегемония, така се нарича тя, която се угощава с волята на слабодушните, която обича да впечатлява, да въздействува, която жадува да види собствените си черти, отпечатани върху лицето на народа. Тя застава върху буренце в Хайд Парк и проповядва; увита в бяло, скромно дегизирана като братската любов, броди из фабрики и парламенти; предлага помощ, но желае власт; грубо изтласква от пътя си инак мислещите и недоволните; дарява с благословията сн онези, които, отправили нагоре взор, послушно ловят блясъка в очите й, за да запалят своите собствени. Въпросната дама се бе загнездила и в душата на сър Уилям (Реция Уорън Смит усети това), макар и както обикновено умело замаскирана, скрита зад такива почтени имена като любов, дълг, саможертва. Колко много работи той, с какъв труд събира средства, пропагандира реформи, създава институции! Но Хегемонията, тази придирчива Богиня, предпочита кръвта пред тухлата и най-вече гледа да докопа людската воля. Например лейди Брадшо. Преди петнайсет години тя се предаде. Това не стана явно; нямаше никакви сцени, никаква врява; просто нейната воля бавно потъна и изчезна под неговата. Подчини се, без да сваля от лицето си милата усмивка; вечерята на Харли Стрийт, на която сервираха осем или девет ястия, за да нахранят петнайсетината колеги на сър Уилям, премина гладко и изискано. Едва по-после някои незначителни признаци — неловка пауза, нервен жест, грешка на езика, смущение — разкриха една твърде неприятна истина, че горката жена се преструва.