Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Най-после Страйк си легна в леглото, закри очи с масивната си космата ръка и се вслуша в собствените си мисли, които му дърдореха като близнак работохолик, дето не мирясва. Полицейските експерти бяха имали на разположение повече от двайсет и четири часа. Сигурно вече си бяха създали някакво мнение, та макар и не всички тестове да бяха завършени. Трябваше да се обади на Анстис и да разбере какво се говори…

Стига — смъмри той уморения си хиперактивен мозък. — Стига.

И със същата сила на волята, която в армията му бе позволявала да заспива мигом на гол бетон, на скалиста земя, върху армейски койки с дюшеци на буци, скърцащи жално под тежестта му при всяко негово движение, плавно потъна в сън като боен кораб, плъзгащ се по тъмна вода.

В девет без петнайсет следващата сутрин Страйк слизаше бавно по металните стълби и се питаше не за първи път защо не стори нещо по въпроса с повредения асансьор. Коляното още го болеше и бе подуто след падането, така че си бе запланувал повече от час да стигне до „Ладброук Гроув“, защото не му беше по джоба непрестанно да се вози с таксита.

С отварянето на вратата го лъхна леден въздух и после всичко стана бяло, когато на сантиметри от очите му проблесна светкавица. Примигна и пред зрението му затанцуваха силуетите на трима мъже — вдигна ръката си, за да се предпази от нов залп светкавици.

— Защо не уведомихте полицията, че Оуен Куин е изчезнал, господин Страйк?

— Знаехте ли, че той е мъртъв, господин Страйк?

За един миг му хрумна да се върне вътре и да тръшне вратата под носа им, но това би означавало да седи като пленник и по-късно пак да му се наложи да се изправи пред тях.

— Без коментар — изрече хладнокръвно и тръгна срещу тях, без да е склонен да отклони траекторията си на движение и на косъм, така че те бяха принудени да се дръпнат от пътя му, като двама задаваха въпроси, а един подтичваше заднешком и щракаше ли, щракаше с фотоапарата си.

Момичето, което често правеше компания на Страйк за по цигара пред входа на магазина за китари, наблюдаваше смаяно сцената през витрината.

— Защо не казахте на никого, че той е в неизвестност повече от две седмици, господин Страйк?

— Защо не известихте полицията?

Страйк крачеше мълчаливо с ръце в джобовете и мрачно изражение. Те подтичваха край него в опити да го накарат да говори, досущ чайки с остри като бръсначи клюнове, пикиращи срещу риболовен траулер.

— Пак ли се опитвате да им натриете носа, господин Страйк?

— Искате да спечелите преднина пред полицията ли?

— Публичността добра ли е за бизнеса ви, господин Страйк?

Той беше тренирал бокс в армията. Във фантазията си се извръщаше светкавично и забиваше ляво кроше в областта на плаващото ребро, а дребният мръсник се сгърчваше…

— Такси! — извика той.

Щрак, щрак, щрак, чу се от фотоапарата, докато се качваше в автомобила; за щастие, светофарът бе станал зелен, таксито плавно се отдели от тротоара и след като потичаха малко след него, онези се отказаха.

Проклетници , рече си Страйк, като хвърли поглед през рамо, докато колата завиваше зад ъгъла. Някой гадняр от Централното управление на полицията трябва да им бе дал сведение, че той е открил трупа. Нямаше как да е Анстис, който бе премълчал тази информация в официалното съобщение; беше някой от негодниците, които още не му бяха простили заради Лула Ландри.

— Някоя знаменитост ли си? — попита таксиметровият шофьор, докато го разглеждаше в огледалото за обратно виждане.

— Не — отвърна кратко Страйк. — Закарай ме до Оксфорд Съркъс, ако обичаш.

Нервиран от толкова краткия курс, шофьорът измърмори нещо под носа си.

Страйк извади мобилния си телефон и отново изпрати съобщение на Робин.

Имаше 2 репортери пред вратата, като излизах. Кажи, че работиш при Крауди.

После се обади на Анстис.

— Боб.

— Току-що бях причакан пред входната врата. Знаят, че аз съм открил трупа.

— Откъде?

— Мен ли питаш?

Пауза.

— Тъй или иначе, щеше да излезе наяве, Боб, но не съм им го казал аз.

— Да, видях фразата „приятел на семейството“. Искат да изкарат, че съм мълчал пред вас, защото съм гонил публичност.

— Приятелю, никога не бих…

— Добре ще е това да бъде опровергано от официален източник, Рич. Калта полепва, а аз си изкарвам прехраната с тази професия.