Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Да — отвърна спокойно Лулу. — Той изкрещя: „Всичко е заради Фанкорт и проклетия му немощен член“.

Страйк и Ал се втренчиха в нея.

— „Всичко е заради Фанкорт и проклетия му немощен член“ — повтори Страйк.

— Да — кимна Лулу. — Тъкмо на това място целият ресторант утихна.

— Е, то е ясно защо — изхихика Ал.

— Тя се опитваше да го накара да млъкне, беше ядосана и сконфузена, но той не щеше и да чуе. Радваше се на всеобщото внимание. Направо се къпеше в него. А сега трябва да вървя, съжалявам — каза Лулу, изправи се и отново върза престилката си. — До скоро, Ал.

Тя не знаеше името на Страйк, но му се усмихна и се отдалечи забързана.

Даниъл Чард си тръгваше; голата му глава се появи отново над множеството. Беше придружен от хора на неговата възраст и също така елегантни. Излязоха заедно, като си говореха и кимаха един на друг. Страйк ги гледаше как излизат, но умът му бе другаде. Дори не забеляза как вдигнаха празната му чиния.

Всичко е заради Фанкорт и проклетия му немощен член.

Странно.

Не успявам да се отърся от шантавата идея, че Оуен сам си го е причинил. Че е режисирал смъртта си…

— Добре ли си, братле? — попита Ал.

Бележка с целувка: Време за разплата и за двама ни…

— Да — отговори Страйк.

Много кръв и мистериозен символизъм… Погъделичкаш ли суетата му, можеш да го накараш да направи каквото поискаш… Два хермафродита, два окървавени чувала… Красива изгубена душа, така ми каза… Копринената буба е метафора за писателя, който трябва да мине през мъки, за да сътвори нещо добро…

Множеството несвързани един с друг факти, които се въртяха в съзнанието на Страйк, в един миг се наредиха по местата си, неоспоримо точни, неопровержимо верни. Той преобръщаше теорията си отново и отново от всички страни: беше перфектна, стройна и обоснована.

Проблемът бе, че още не виждаше как да я докаже.

Страйк стана рано на следващата сутрин след нощ, прекарана в накъсан сън, уморен, неудовлетворен и нервен. Провери телефона си за съобщения, преди да вземе душ, и пак, след като се облече, после слезе долу в празния офис, раздразнен, че Робин не идваше в събота, и съвсем неоснователно приемаше отсъствието й като белег на липсата й на отдаденост. Тази сутрин би му свършила полезна работа като слушател, добре щеше да му дойде компанията й след прозрението от предишната вечер. Поколеба се дали да не й позвъни, но щеше да е далеч по-удовлетворително да й го каже лице в лице, вместо по телефона, особено ако Матю беше там и слушаше.

Страйк си приготви чай, но го остави да изстине, докато прелистваше папката със случая „Куин“.

Чувството му за безсилие се раздуваше като балон в тишината. Не преставаше да проверява мобилния си телефон.

Искаше да стори нещо, но беше с вързани ръце поради липсата на официален статут, лишен от власт да извършва обиск на частна собственост или да принуждава свидетели да сътрудничат. Не можеше да предприеме нищо преди разговора си с Майкъл Фанкорт в понеделник, освен ако… Дали не беше редно да позвъни на Анстис и да му изложи теорията си? Страйк се намръщи и прокара дебели пръсти през гъстата си къдрава коса, представил си снизходителната реакция на Анстис. Нямаше буквално и троха доказателство. Всичко бе умозаключения. Но аз съм прав — каза си Страйк с естествено породена арогантност, — а той е изцяло на грешен път . Анстис нямаше нито интелекта, нито въображението да оцени теория, която обясняваше всички странности около убийството, но която би му се сторила невероятна в сравнение с лекото решение за вината на Лионора, колкото и да бе обременено то с нелогичности и въпроси без отговор.

Обясни — настояваше Страйк пред въображаемия Анстис — защо жена, достатъчно умна да скрие вътрешностите му без следа, ще е толкова глупава, че да поръча бурка и въжета със собствената си кредитна карта. Обясни защо една майка без роднини, чиято едничка грижа в живота е благосъстоянието на дъщеря й, би рискувала доживотна присъда. Обясни защо, след като години наред е търпяла изневерите на Куин и сексуалните му извращения само за да запази семейството заедно, внезапно е решила да го убие .

Ала на последния въпрос Анстис би могъл да го парира със смислен отговор: че Куин е бил на ръба да изостави съпругата си заради Катрин Кент. Писателят бе имал солидна застраховка „Живот“ и може би Лионора бе решила, че финансовата й осигуреност като вдовица е за предпочитане пред несигурно и оскъдно съществуване, докато безотговорният й бивш съпруг пилее парите си за втората си съпруга. Съдебните заседатели биха приели такава версия, особено ако Катрин Кент заявеше от свидетелското място, че Куин е обещал да се ожени за нея.