Милорад Павич - Последна любов в Цариград

— Тви, тви! Иди паси бели кобили!

Веднъж, на млади години, направил вълк от тояги и овчи кожи, но вълкът не прохождал. Тогава той се помолил насън на Бога, защото вярвал в Бога само насън. И Бог му казал:

— Кажи на своя вълк: скочи на баща си, и ще оживее.

Направил това и вълкът за малко да го разкъса.

Рибарите го причестяват така, че не гълтат комката си, ами я плюват в реката с думите:

— Аз на тебе комка, ти на мене риба!

Хората говорят за него, че е клеветник, а той се бои от шипка, шарено кутре и черен пояс. Ако някой му зашлеви шамар, той си подлага и другата буза, но хората знаят, че това не се прави, и не посмяха нито веднъж да го ударят два пъти, да не се родят двама като него. Оставяха го на жените, които го биеха, та да му падне опашката, а когато най-сетне и това се случи, от опашката си той направи такава хубавица, на която нямаше равна между хората. Казва се Петра Алауп и живее в Триест. А той се хвалеше по кръстопътищата:

— Бог направи по свой образ и подобие човека и вижте какъв е грозен, а аз от опашката си направих своята сестра и вижте каква е хубавица.

Взе я за жена в една бурна нощ и тя държа в пазвата си три месеца петльово яйце и не се ми. Тогава от яйцето се излюпи дете с говежди уши, подобно на овца, както яйце прилича на яйцето. Освен това дете Нежит има още едно. То е баща на лъжата. Никога няма да стори зло на онзи, когото мрази, а на роднините и на тези, които обича. Животописът му е в Ниш (Павле Софрич, История на сръбския дявол, „Глас enapxie нишке“).

Беше 1813 година, когато му омръзна ковашкият занаят и той попита жена си Петра Алауп какво да прави, а тя му пошепна уста в уста. Тогава той обу жълти турски цървули, яхна бялата си кобила и се яви в Наполеоновата конница. Разпределиха го в частта на Харалампи Опуйич, който всъщност губеше войната при Лайпциг.

Една чудна сутрин в Земун стаите по сградите осъмнаха светли от падналия през нощта сняг и огледалото на стената събуди с белотата си преждевременно Софроний и Йерисена.

Нея снежна утрин той я запита на закуска:

— Защо по-големият ти брат никога не идва да ни навести? — Затова, защото той е австрийският офицер, който те разпра с ножницата и те обеси на дървото. Той е далече. Гони французите.

— И чак сега ми казваш това? А ти защо ме спаси?

Тя го гледаше как дъвче един залък на дядо си, на майка и друг на баба си по баща и отговори:

— Има два типа жени. В този смисъл жените сякаш имат два различни пола като двете обувки на краката.

Първия тип можеш да наречеш Жена на победителя. Тя няма баща. И се държи към мъжа, когото обожава, като към властник, към Адам като към бащата на своите деца и победител на света на животните, на които е дал имена, и на природата, на която се е противопоставил.

Тази жена не забравя къде е пъпът на земята. Има сила и пари чрез мъжа си. „Неговите дни са по-дълги и в тях има повече нощи, отколкото имам аз“ — мисли тя за своя мъж и презира синовете си, защото смята, че са мекушави и разединени като Каин и Авел, че са единаци без власт и влияние. „Нека изорат своята сянка и я полеят с пот, за да порасне“ — казва си тя и не може да търпи връстниците им и цялото това поколение, което си запушва ушите с брадата. Когато избира, тя не избира онзи, когото най-много обича, ами онзи, когото най-много мрази баща и или синът и. Нейната любов е вързана за задника и значи наслада без оглед на зачеването.

Другият тип можеш да наречеш Дъщеря на победителя. Тя е влюбена в Бащата, който може да каже за себе си: „И научен бях, преди да съм бил.“ Тя вижда в него Създателя, победителя, властника, който води около себе си и нея кумството на единодушните. Тя презира собствения си мъж. Въпреки че той може да бъде добър човек и отличен специалист в областта си, за него такава жена казва: всички го бият по часовника и му смучат музиката на душата, бодил да поникне в ушите му! Не му прощава, че е самотник „За какво ще ми е някой без власт и влияние, дето няма власт за кокоша баба?“ По същите причини тя презира и своите братя и техните връстници. „Бяха под шапката на времето, а свалиха тази шапка“ — казва тя за тях. Затова пък обожава сина си и връстниците му, чиито дни се близнят и в които тя вижда новото голямо кумство, свързано с духа на бащиното братство, вижда в тях бъдещите победители. „Те са смъкнали под себе си и четвъртата изсъхнала пот, четирите вятъра и сега са свободни“ — мисли тя, защото силата и богатството се придобиват или чрез бащата, или чрез сина. Тази жена свършва обикновено в леглото с някой от другарите на сина си. Когато избира, тя не избира този, когото обича най-много, ами онзи, когото най-много мразят мъжът й или брат й… Нейната любов е свързана за матката и значи зачеване без оглед на насладата.