Джордж Оруэлл - Още въздух

Що се отнася до храненето и тъй нататък, нашият дом беше от онези, където всичко върви като по часовник. Или не, не като по часовник, защото това предполага нещо механично. По-скоро като естествен процес. Знаеш, че утре сутрин закуската ще бъде на масата, тъй както и че слънцето ще изгрее. През целия си живот майка си лягаше в девет часа вечерта и ставаше в пет сутринта, и би намерила за смътно греховно — някак упадъчно, чуждоземно и аристократично — да се излежаваш до по-късно. Макар да нямаше нищо против да плаща на Кейти Симънс да ни води двамата с Джоу на разходка, не би понесла мисълта да си вземе жена да й помага в домакинството. Твърдо вярваше, че наемните помощници все замитат мръсотията под бюфета. У нас масата винаги се слагаше навреме. Какви обилни трапези бяха — говеждо варено с кнедли, говеждо печено с йоркшърски пудинг, овнешко варено с каперси, свинска глава, ябълков пай, стафиден пудинг и руло с мармалад, — с молитва преди и след хранене. По онова време старите представи за отглеждането на децата още важаха с пълна сила, макар бързо да отмираха. На теория децата все така ги налагаха с каиш и ги отпращаха да си лягат без вечеря, само на хляб и вода, а и със сигурност те грозеше опасността да те вдигнат от масата, ако се храниш твърде шумно, задавиш се, откажеш нещо „полезно за здравето“ или „отговаряш“. На практика в нашето семейство не цареше кой знае каква дисциплина, а от двамата майка ми беше по-строгата. Татко, макар все да повтаряше „Който жали пръчката си, мрази сина си“, всъщност беше прекалено мекушав с нас, и особено с Джоу — тежък случай от самото начало. Той все се канеше да му тегли един хубав бой и все ни разправяше, макар днес да ми се струва, че ни е лъгал, как собственият му баща го налагал с каиша, но това така и не се случи. Още на дванайсет Джоу беше твърде силен и майка не можеше да го метне в скута си и да го нашляпа, а след това вече нямаше как да му се въздейства.

В онези времена все още се смяташе за правилно родителите по цял ден да повтарят на децата си „недей“. Току някой се хвалеше как е „претрепал сина си от бой“, задето го хванал да пуши, да краде ябълки или птичи яйца. И в някои семейства действително се стигаше до пердах. Например старият Лъвгроув — седларят, хвана веднъж двамата си сина, дангалаци на по шестнайсет и петнайсет, да пушат в градинската барака, и така ги натимари, че се чуваше из целия град. Лъвгроув беше заклет пушач. От тези тупаници като че ли нямаше никаква полза, всички момчета крадяха ябълки, изпразваха гнезда и рано или късно се научаваха да пушат, ала идеята, че децата трябва да се стягат продължаваше да битува. Почти всичко интересно беше забранено — поне на теория. Според майка каквото и да хрумне на едно момче, все е „опасно“. Плуването е опасно, катеренето по дървета е опасно, както и пързалянето, висенето отзад по каруците, играта с прашка и дори ловенето на риба. Всички животни са опасни, освен Нейлър, двете котки и Джаки — червенушката. Всяко животно си има специфичен, утвърден метод за нападение. Конят ще те ухапе, прилепът ще ти се заплете в косата, щипалката ще ти влезе в ухото, лебедът ще ти счупи крак с крило, бикът ще те метне, а змията ще те „ужили“. Всички змии жилят, според майка, а когато цитирах енциклопедията от вестника — че змиите хапят, а не жилят, тя само ми каза да не й отговарям. Гущерът, слепокът, краставата и водната жаба, както и тритонът също жилят. Всички насекоми жилят, освен мухите и хлебарките. Фактически всички видове храна, освен на масата вкъщи, са или отровни, или „вредни за здравето“. Суровите картофи са смъртоносна отрова, както и гъбите, освен ако ги купиш от зарзаватчийницата. Суровото цариградско грозде предизвиква колики, а суровите малини — обриви. Ако се къпеш след хранене, умираш от гърчове; ако се порежеш между палеца и показалеца, хващаш тетанус, а ако си измиеш ръцете във водата от варените яйца, ще ти излязат брадавици. Почти всичко в нашия магазин е отровно, ето защо майка сложи дървената преграда. Храната за добитъка е отровна, както и зърното за домашните птици, наред със синапа и онази добавка, наречена „птича подправка «Карсуд»“. Сладкишите са вредни, както и междинното похапване, но колкото и да е чудно, по отношение на определени неща винаги го позволяваше. Когато правеше сладко от сливи, винаги ни позволяваше да изядем онова сиропоподобно нещо, дето се образува на повърхността, и тогава се натъпквахме до припадък. И макар почти всичко на света да беше или опасно, или отровно, имаше неща, които притежаваха тайнствени добродетели. Суровият лук лекува почти всичко. Вързан на врата чорап е цяр за болно гърло. Сяра във водата на кучето действа тонизиращо и в паничката на стария Нейлър на задната врата година след година стоеше по една бучка, която никога не се разтваряше.