Г. Зотов - Еликсир в Ада

Сталин мълчеше сконфузено. На него също не му беше приятно да си спомни, че когато чу плахото потропване, хукна да търси изход и се опита да се провре през горното прозорче, което за щастие се оказа твърде тясно. Трябваше му половин час, за да се измъкне оттам и да разбере, че никой не се опитва да разбие вратата. След това се промъкна до нея, погледна предпазливо през шпионката и видя Мюлер, който стоеше на площадката на стълбището, стиснал кесия, пълна със зеленчуци.

Конфузната пауза беше прекъсната от началото на новините по телевизията. Популярният в Града телевизионен водещ Влад Кистев, който създаде местната телевизия фактически от нулата, видимо се вълнуваше, стиснал пред себе си един току-що излязъл от факса лист.

— А сега, уважаеми телевизионни зрители, ви предстои да чуете нещо сензационно. Преди дни от местата за лишаване от свобода е избягал един опасен престъпник, който през 1953 година е бил осъден от Главния съд на каторга в каменоломните на Града. Призоваваме ви да внимавате, защото този човек може да е сред вас! Постарайте се да запомните външността му.

Телевизионният екран изпълни едно уморено сипаничаво лице с жълти очи, а Сталин се задави с краставицата и се закашля. Мюлер се приведе през масата и го потупа по гърба.

— По неизвестни причини властите са решили да обявят това едва сега — продължи задъхано Кистев. — Името на беглеца е Йосиф Сталин и той е един от бившите лидери на Съветския съюз, който в миналото беше най-голямата евро-азиатска държава. Който съобщи пръв за неговото местонахождение и ако тази информация помогне за задържането му, ще получи сто хиляди златни дублона в брой и безплатно ще му бъде предоставен камион за пренасянето им. Уважаеми граждани, не пропускайте шанса си!

Кистев остави бавно листа и хвърли остър поглед към камерата, сякаш насреща му стояха негови приятели и си пиеха чая.

— Йосиф… — каза плахо Влад и Сталин потръпна. — Ако в момента чувате това съобщение, трябва веднага да се явите пред властите и да се предадете. Ведомството ви дава официални гаранции, че няма да бъдете наказан. Молим телевизионните зрители да видят още веднъж снимката.

Шефът на Гестапо се вторачи с очакване във вцепенения вожд на народите. Той лека-полека възвръщаше способността си да говори. Остатъците от сандвича се търкаляха по пода.

— Май че е станало нещо сериозно — изплю краставицата Сталин. — Или се справят много добре със ситуацията, или точно обратното. Не се нахвърлят на мен току-така.

След обявата Кистев премина към новините от Града. На екрана се появиха снимките на някакъв изрод и на жена с черни коси, обрамчени със злато.

— Днес тайнственият Ангелът на смъртта нанесе мълниеносен удар точно под носа на правоохранителните органи — чу Сталин думите на водещия. — Посред бял ден, в присъствието на хиляди хора той уби чудовището, създадено навремето от доктор Франкенщайн. Но килърът не се е задоволил с това и след един час жертва на Ангела на смъртта е станала египетската принцеса Клеопатра, която в миналото е била прочута с любовните си връзки. От мястото на събитието предава нашият репортер Иля Веснин.

На екрана се появи елегантен младеж с очила марка „Диор“, зад чийто гръб се виждаше огромна тълпа от мъже от най-различни националности, включително и негри.

— Тук успяхме да съберем само една малка част от бившите любовници на Клеопатра. Сега ще излъчим директно ексклузивен коментар на най-голямата любов в нейния живот — шофьорът от 11 785-о автобусно депо Юлий Цезар. Кажете ни, ако обичате — говореше забързано младежът, буквално завирайки микрофона с емблемата на 101-и канал в устата на един плешив небръснат мъж с мръсна униформа, — какви чувства изпитвате?

— Аба, с Клеопатра отдавна не сме се виждали — подсмръкна плешивият мъж. — Преди две хиляди години се срещнахме с нея и аз й вирнах краката. Един вид, veni vidi vici 11 11 Дойдох, видях, победих (лат.) — прочута фраза на Юлий Цезар. — Б.а. , xa-xa-xa — разкиска се интервюираният. — И това е. Любовта свърши и розите увяхнаха. Тази змия не ми разрешаваше да виждам сина си, а от служба „Справки“ в Града не ми дадоха телефонния й номер, защото бил секретен. И де да беше само това? Сетне тя преспа с моя враг, който ме очисти. И какво стана в крайна сметка? Пълна скапанячка е тя, това е, пичове!

Тълпата се взриви от оглушителни аплодисменти.

— Всичко е ясно — въздъхна Сталин. — Тези малоумници още не са заловили никого. Искат най-подробно да ме разпитат за онази бележка. Но няма да стане.