Г. Зотов - Еликсир в Ада

Независимо дали искаше или не, щеше да му се наложи да натисне синия бутон. Той се стараеше никога да не прави това, ако не е крайно необходимо, защото тези разговори не му доставяха удоволствие, а му носеха само разочарование и го ядосваха. Но сега необходимостта беше налице и имаше възможност да му съобщят информация, която можеше да се окаже изключително полезна.

Шефът погледна още веднъж към телефона и му прилоша. Преди време той почти не му се обаждаше. Правеше го много рядко — може би по веднъж на петстотин или на триста години. Но напоследък му се налагаше да му звъни все по-често. Какво ли щеше да стане по-нататък? Всъщност моментът не беше подходящ да мисли за тези неща. Той решително дръпна апарата към себе си, изчака секунда и натисна бутона.

Чу щракване и се разнесе музика, която можеше да се характеризира като сладникава. Май че свиреха на арфа. Шефът едва се сдържа да не се изплюе.

— Ало? Небесната канцелария слуша! — Дори и тази кратка фраза беше изречена невероятно учтиво. Явно слушалката беше вдигнал някакъв ангел.

— Ъ-ъ-ъ… Добър вечер. Обаждам се от Ада — изрече през зъби шефът, припомняйки си бавно езика на Палестина, който вече бе позабравил. — Разбирам, че моментът не е подходящ, но трябва да проведа един много спешен разговор. Свържете ме веднага с Главния.

Ангелът явно се напрегна, но запази любезния си тон:

— Моля, останете на линията. Ще видя какво можем да направим за вас.

Отново се разнесе музика. Професионален девически хор изпълняваше „Аве Мария“.

Изминаха няколко мъчителни секунди, преди най-сетне да вдигнат слушалката.

— Казваш, че има нещо много спешно, така ли? — каза добре познатият му Глас. — Знаех си, че в най-скоро време със сигурност ще ми се обадиш.

— А откъде си знаел? — не се сдържа и попита шефът.

— Ами, защото отдавна не си се появявал — отвърна му спокойно Гласът. — Какво става при теб? Казвай, целият съм слух. Само че, моля те, бъди кратък, затънал съм до гуша в работа.

— Какво става при мен ли? Да не би да не знаеш! — Шефът потисна яростта си. — Ако не възразяваш, много ми е интересно да разбера следното — откъде при нас в Ада се е взела СВЕТЕНА ВОДА?

От другата страна на жицата се възцари гробно мълчание, което продължи близо минута. И тя се стори на двамата събеседници като цяла вечност.

— Светена вода ли? — От притеснението на Гласа си личеше, че той искрено е изненадан. — Шегуваш ли се? Как би могла изобщо да се появи в Града?

— Точно това искам да те попивам — отбеляза студено шефът.

— Извинявай… но нямам какво да ти кажа.

В яда си шефът строши моливът от сандалово дърво.

— Нямаш ли? Тогава чуй какво ще ти кажа аз: сигурен съм, че са я домъкнали твоите туристи. Няма кой друг да довлече тази гадост в Ада, защото никой от моите грешници не може да се докосне до нея, без да се превърне в най-добрия случай в инвалид. От днес затварям официално границите с Рая и нека твоите ангели сами да се оправят с туристическите фирми. Повече няма да можеш да радваш благочестивото си население със стряскащите картини от врящите казани в Ада, които са успели да избегнат!

— Пак подхвана старата песен. Не изтъкваш никакви аргументи, а само изпадаш в паника — отвърна Гласът. — Хайде да оставим емоциите настрана и да разсъждаваме трезво. Откъде имаш прекрасната информация, че в Ада се е появила… ъ-ъ-ъ… светена вода?

— При мен работи прочутият химик Менделеев. Спомняш ли си го?

— Да. Искрено съжалявам, че не го взех при себе си.

— Късно е вече. Положението е следното — преди два дни в моя Град за едно денонощие бяха извършени две убийства. Очистиха Хитлер и Мерилин Монро. Спомняш ли си ги?

— Наистина е трудно да забравиш Хитлер. Но той беше твоя креатура, нали така? Ти непрекъснато се хвалеше, че си създал палач, в сравнение с когото Нерон е като момиченце с панделка.

Шефът се смръщи, сякаш бе погълнал цяло лимоново дърво.

— Хайде сега да не се обвиняваме взаимно! Аз също мога да си спомня някои неща и тогава ще си спретнем чудна вечер на взаимните обвинения. Общо взето, телата и на двамата са изгорени с някаква течност, в сравнение с която сярната киселина е като ягодов сироп. От труповете са останали по три грама пепел. Помолих Менделеев да направи подробен анализ. Не повярвах на първия резултат и го накарах да повтори изследването. Резултатите се потвърдиха. В останките от загиналите, тоест в онази пепел, се съдържат микроскопични частици сребро с проба 985. Менделеев си направил труда да преброи приблизителното количество на молекулите сребро и смята, че в малък съд с вода в течение на около три часа е било киснато сребърно бижу с тегло около двеста грама. Надявам се, че разбираш за какво бижу говоря? Твоите добри слуги го слагат на гърдите си, преди да започнат да пеят хвалебствени песни в твоя чест в неделя. Тъй че изводът на Менделеев е категоричен: течността, с която са били изгорени Хитлер и Мерилия Монро, е стопроцентова СВЕТЕНА ВОДА.