Г. Зотов - Еликсир в Ада

— Няма начин да не го привлече — съгласи се Малинин и потръпна, когато се сети за Хензел.

— Там е работата. Не, не е той. Пък и не прилича на маниак, скучен тип е — седи си при Дракула и вече цели сто години опакова цветя. Просто не е подходящ за това. А има и още нещо…

Калашников отново зашепна.

— Ще ти кажа нещо съвсем честно. Ей тук — и той посочи към горния си ляв джоб — ме гложди лошо предчувствие. Много е лошо. Още тази вечер или най-късно утре рано сутринта отново ще се появи пресен труп.

Малинин избърса мазната си уста с ръкава на мундира си. Той не използваше салфетки, защото ги смяташе за излишен аристократичен шик.

— И кого ще убият този път, вашброде?

— Там е работата, братле, че диапазонът е много широк — прошепна още по-тихо Калашников. — От Клеопатра до Брежнев. Повече не мога да го стесня.

И двамата неволно потръпнаха, когато до масата им най-неочаквано се появи сервитьорката с угодническа усмивка, която сякаш си бе лепнала предварително.

— Искате ли още бира?

10 часа и 44 минути

Убиецът седеше в старомодното кресло и гледаше телевизия. Картината на екрана непрекъснато се кривеше, а от тонколоните се разнасяше бучене. „Рекламата“ на Хензел беше на ниво… На всеки пет минути всички канали показваха мъртвешки бледото лице с подпухнали очи и обявяваха: „Ако сте виждали този човек, веднага се обадете на телефон 666 666 666, обаждането е безплатно за всички райони на Града.“

За щастие той успя да изпрати вампира на такова място, че щяха да го търсят много-много дълго. Съжаляваше, че стана така, но сам си беше виновен заради своята разсеяност. От веригата се откъсна едно важно звено и сега щеше да му се наложи да се среща лично с човека, който организираше доставките на куриерите. Той изчака два дни в бърлогата си, но копоите така и не надушиха следите му. Значи всичко вървеше по план и можеше отново да тръгне на лов.

Вярно, Обект номер три не беше стар шизофреник, нито истерична актриса и можеше така да те цапардоса, че свитки да ти излязат от очите. Трябваше да прояви цялата си ловкост, преди мъжът да стане на пепел. Какво пък, това дори щеше да му е интересно. Трудното беше друго. Обект номер три беше последният, посочен в предишното послание, а изображенията на новите жертви още не бяха пристигнали. Куриерът донесе само еликсир. Вампирът вече не му беше под ръка, за да научи последните новини, и трябваше да си контактува директно със Свръзката. За щастие всичко бе обмислено предварително и Свръзката беше сигурен човек. Хензел го предупреди, че в случай на крайна необходимост може да се обърне към него лично и за тази цел те бяха измислили специална парола.

Натискайки бързо светещите гумени бутончета на новия мобилен телефон, килърът набра един номер, който вампирът му каза преди седмица.

— Ало… — отвърна един глас през мембраната. Абонатът не се чуваше много добре, тъй като около него беше доста шумно. Усещаше се, че притиска другото си ухо с ръка.

— Носфератус… — изрече паролата убиецът.

— Ел сангре… 7 7 Кръв (исп.) — Б.пр. — отвърна абонатът. — С какво мога да ви бъде полезен?

— Моля да ме извините за безпокойството — покашля се килърът. — Само искам да попитам дали в скоро време не очаквате нещо… ЗА МЕН?

В слушалката продължаваха да се разнасят пукот и съскане. Мобилните връзки в Ада работеха отвратително, но, честно казано, щеше да е странно, ако беше обратното.

Гласът, който си пробиваше път през смущенията, звучеше глухо, сякаш абонатът говореше от бъчва.

— За съжаление засега не е пристигнало нищо. Опитайте се да ми се обадите утре.

— Благодаря. Всичко хубаво.

— Много сте любезен. И на вас също.

Той свали ръката си с изключения мобилен телефон. Трудно бе да предвидиш желанието на Поръчителя, когато разполагаш с едностранна връзка, особено сега, след като се наложи да извади вампира от играта. Най-важното условие на поръчката бе да извърши всичко изключително бързо. Но очевидно сега правилата бяха променени. Всъщност защо трябваше да се притеснява? Списъкът с новите обекти сигурно щеше да се появи в ръцете му буквално през следващите дни. Може би още утре. И най-важното бе да не забрави да се обади навреме.

Лицето на Хензел избледня на екрана и се смени с други кадри.

— Аз съм Елен Мерил, гримьорката на новия филм „Казанова“ — ухили се с изкуствена усмивка една блондинка на средна възраст. — Преди три дни върху мен падна един кулокран и ме размаза на асфалта. Но сега благодарение на козметичните средства „Макс фактор“ изглеждам като чисто нова. И това е така, защото единствено „Макс фактор“ се задържа дълго върху кожата ви и я прави свежа. Козметичните средства „Макс фактор“ са вашият живот след смъртта!