Г. Зотов - Еликсир в Ада

Калашников разпери ръце в знак на съчувствие.

— Той е специален случай. От глупост взел, че изгорил втория том на „Мъртви души“, а пък шефът много искал да прочете тази книга, защото харесвал всичко, написано от Гогол. Вярно, че един московски класик е казал, че ръкописите не горят, обаче те горят и още как.

Малинин се озърна светкавично на всички страни, а след това така се надвеси над масата, че почти опря лице до покривката.

— Вашброде — каза той, шепнейки едва доловимо, — ама вие да не би да сте чели класика?

Калашников също зашепна:

— Да. Забранените неща привличат, нали знаеш? Винаги ми е било интересно какво се е случило в Москва след смъртта ми и се старая да чета всички книги на тези тема, които пристигат в Града. Между другото, „Майсторът и Маргарита“ също се хареса на шефа, така че не зная защо я забрани. Може би защото там образът му е прекалено човечен, а пък той предпочита да изглежда по-страховит. Само че и да ги забранява, и да не ги забранява — все тая. Винаги се намират фенове, които ги диктуват по памет, а китайският самиздат ги печата. Но ако ме беше спипал, че чета тази книга, лошо ми се пишеше.

— Е-е-е-ех… — проточи завистливо унтерофицерът.

— Късметлия сте вие, вашброде. Вахтмистър Козомарченко ми каза, че в тази книга имало много неща за голи жени. Оттогава все обикалям и я търся на черния пазар, направо останах без крака, но така и не я намерих. Хората се страхуват да я продадат на човек от Ведомството. Макар че на вас не са се изплашили да ви я продадат. А вътре има ли картинки?

— Не искам да те разочаровам, братле, но в нея не пише само за жени — обясни му Калашников. — Общо взето, не може да се разкаже с две думи.

Сервитьорката се приближи до масата с третите халби бира. Малинин затвори очи.

— Стига вече — предупреди го Алексей. — Серьога, не се увличай.

— Ама това е като вода, вашброде — избоботи казакът. — Виж, ако бяха капнали вътре и мъничко водчица… А пък от това можеш половин кофа да излочиш и пак няма да те хване…

Калашников не му възрази. Докато бяха на Земята, Малинин се държеше на крака дори и след като погълнеше един литър водка.

— Добре де, както искаш. В момента имаме други проблеми. Все пак много ми е интересно къде може да се е дянал Хензел? Изръшкахме половината Град, показахме портрета му по телевизията, направихме обиск в обединението за дружба между зомбираните вампири, но не постигнахме нищо. Все едно че е потънал вдън земя. Абсолютно съм сигурен, че някой мръсник го крие в дома си.

— Мислите ли? Открихме всичките му познати чрез компютърната база-данни — остави със съжаление бирата си Малинин. — Никой не е поддържал приятелски отношения с него. Няма дори гаджета. От работа се прибирал вкъщи, от къщи отивал на работа. Като гледам, май вампирите живеят много скучно.

— Виж какво, и теб да те разкрасят така — с големи кучешки зъби, с червени очи и с огромни нокти на ръцете, ще те видя дали ще свалиш някое момиче — подсмихна се Калашников. — Само че Хензел очевидно е намерил къде да се скрие, нали? Значи сме пропуснали един от контактите му. Получава се пълна дивотия. Уж Ведомството е много могъщо, стиска всички за гушите, държи всички под контрол и дори муха не може да бръмне. Но внезапно двама души изчезват, а ние нямаме представа къде са се дянали. За едно денонощие се появяват два трупа, а някакъв маниак се разхожда с шишенце киселина — направо свят да ти се завие. Веднага след като този тип разбере, че не сме надушили нещо за него, ще се появи трети покойник. Такива като него не се плашат от трудностите. Интересно защо изобщо му е трябвал Хензел? Само заради цветята, така ли? Много е съмнително, защото би могъл да си купи розите сам.

Брадатият мъж свърши монолога си и напусна сцената, но никой не забеляза това.

Малинин хрупкаше пържени картофки и обмисляше думите на началника си.

— Вашброде… А може би този вампир е самият убиец? Не се е появявал на работа точно от едно денонощие. И след като го погнахме, нападенията в Града престанаха.

— Ти не си единственият, който мисли така, братле. Краузе също предполага нещо такова — щракна с пръсти Калашников. — Но ще ти кажа като на близък човек, че аз много се съмнявам в тази версия. Вярно, че Хитлер беше убит през нощта, но за сметка на това Монро е била очистена в момента, когато пред кабарето се събирала огромна тълпа, за да посети шоуто. Ти как мислиш — дали един вампир с особена външност нямаше да привлече вниманието към себе си?