Г. Зотов - Епидемия в рая

— Там е работата, че много добре си спомням. — В гласа на Шефа прозвучаха метални нотки. — Включително и онзи прекрасен миг, когато станах паднал ангел, а всички вие дружно гласувахте като един за изгонването ми от Рая. Ако не ме лъже паметта, ти също не възрази срещу това… скъпи мой Гаврюшенка.

От ноздрите му излязоха тънки струйки черен дим, които бяха явен признак на гняв. Гавраил въртеше нервно в ръце златната писалка, която бе взел от бюрото.

— Пич, вече минаха толкова години, стига си се цупил — каза ядосано архангелът. — Съществуват такива неща като корпоративна етика и ти я наруши, като се противопостави публично на ръководството. Много добре знаеш, че ако не беше изтекла информация в Библията, всичко щеше да свърши с едно мъмрене по време на заседанието, но в този случай, извинявай, ама се наложи да те изхвърлят от облаците в пъкъла. Интересно какво щеше да направиш ти с човек, който се опита да ти отнеме властта?

Шефът се замисли много дълбоко, тъй като възможните варианти бяха безброй. Щом забеляза колебанието му, с присъщата си ловкост Гавраил взе инициативата.

— Ето на, виждаш ли! Корпоративната работа, приятелю, по принцип е сложно нещо — може би някое от момчетата вътрешно те е подкрепило, но няма как да се цепиш от колектива. Пък и освен това, ако трябва да си сложиш ръка на сърцето, ти наистина ли съжаляваш за този развой? — Гавраил се подсмихна. — Я погледни с какво се сдоби в замяна на това! Ръководиш милиарди, прославят те в стотици филми, образът ти е увековечен в изкуството, прекланят се пред теб на събрания! Ти се превърна в бранд.

Когато чу тази безобидна дума, Шефа видимо се напрегна и се вторачи с омраза в събеседника си. А от колебанието му не остана и следа.

— Бранд ли? Интересно дали на теб ще ти хареса, ако превърнат в твой символ един козел — изсъска злобно той. — Ти изобщо виждал ли си някога тия козли на живо? Лично на мен не ми е много приятно да ме асоциират с козел. Сигурно това е работа на вашия креативен отдел?

— Е, на нашия е… — призна си неохотно Гавраил. — Но, от друга страна, извинявай, ама с кого да те асоциират? С фламинго ли? Съгласи се, че изобщо не приличаш на фламинго? А козелът все пак има рога…

— Край, стига вече — подскочи Шефа. — Използването на такива номера е истински черен пиар. Аз дори не споменавам тайните ви машинации с Холивуд. Знаеш ли, на теб също нямаше да ти хареса, ако образа ти изиграеше Робърт де Ниро, който твърди от екрана, че човешката душа е затворена в яйцата.

— Аз нямам нищо общо с Холивуд. Претенциите ми към тях са други и искрено си мечтая да ги накъсам на парчета — отсече Гавраил. — Гледа ли трилъра „Константин“? Не стига, че там според сюжета съм изобразен като завършен мръсник, ами на това отгоре съм и жена. Теб поне те играят готини мъже.

Шефа се засмя с облекчение.

— Е, невинаги са мъже. В „Заслепен от желания“ ме игра фотомоделката Лиз Хърли. Но аз съм търпеливо същество — тя все някога ще се озове при нас в Града и тогава ще си побъбрим миличко с нея на четири очи.

— А щом си търпеливо същество — хвана бика за рогата Гавраил, — тогава би трябвало да разбираш нашата ситуация. Проблемите в Рая са реални. Няма НИКАКВИ хора, това е истинска катастрофа. Супсрлуксозните вили на безбройните острови пустеят от хилядолетия, обслужващият персонал се е смаял какво да прави от безделие. Наистина ли ти трябват още души? Вече не знаеш къде да ги дяваш. Остави ни и ние да си направим малко пиар, та обитателите на Небесната канцелария да станат повече. Хората се хващат по-лесно на черния пиар и ти много добре знаеш това. Не е достатъчно да обясняваш колко добър си ти, трябва здравата да оплюеш конкурента си и само тогава ще си окей. Ние не можем да си признаем официално, че сме автори на черен пиар, защото това не е наш метод. Само че ни трябват души.

Архангелът разпери широко ръце, за да покаже колко голяма е нуждата им от души.

— Вашите хора не са пиари, а кучешки лайна — контрира го Шефа. — Каква полза има от тях с вашите идиотски правила? Значи островът, на който се намира Валхала, е пуст, така ли? И защо? Защото според правилата на викингите те отиват в Рая само когато са с меч в ръка. Но ако един викинг пристигне във Валхала с въпросния меч в ръка, значи вече е убил някого, нали така? А във вашите заповеди категорично е казано: не убивай. И затова във Валхала до ден-днешен няма нито един викинг.

— Наясно съм с това — отвърна кисело Гавраил. — Виж какво, старче, хайде поне днес да не се караме, искаш ли? Абсолютно си прав за някои неща — за гушата съм. Имаме такива проблеми, че направо е истински ужас. Дори не можеш да си представиш за какво става дума.