Г. Зотов - Епидемия в рая

— Това само може да ме радва — отбеляза оптимистично Шефа. — Нали не си забравил, че аз отдавна вече не работя във вашето ведомство? Вашите загуби са печалба за мен. Както и да е, хайде, казвай какво е станало при вас. Заинтригува ме.

— Накратко, положение е следното — зашепна Гавраил. — Само че нека това да си остане между нас, окей? Общо взето, от понеделник насам от централния офис на Небесната канцелария започнаха да изчезват безследно ангели, които са началници на големи отдели. Един след друг. Неизвестно къде.

— Как така? — повдигна лекичко вежда Шефа.

— В понеделник изчезна Серафим, началникът на отдела на нелегалната имиграция. Във вторник изчезна Рафаил от креативния отдел. Вчера изчезна моят помощник Михаил. Във всички от тези случаи къщите са празни, вътре няма никого, само в една стая намериха опаковка от ананасов сок. Все едно че са се изпарили. Хитонът на Серафим висеше на облегалката на стола му, а мобилният му телефон беше оставен до леглото. Всички легла бяха разтурени, явно през нощта са спали в тях. Пропълзяхме всеки сантиметър в околността и проверихме всяка палма. Но тях просто ги няма. Портиерът се кълне, че ангелите не са минавали през райските врати.

Силна тревога обзе Шефа.

— Не забелязахте ли пепел по пода? — попита разтревожено той. — Спомняш ли си събитията, които станаха наскоро в Ада, когато един наемен килър убиваше със светена вода?

— Нямаше нито една прашинка — отсече Гавраил. — Засега все още никой не е изпаднал в паника, но повечето вече са на крачка от това. Сред праведниците плъзнаха слухове, всички гадаят кой ще изчезне следващия път, а някои потънаха в истинска депресия. А най-важното е, че никой не може да разбере дали са избягали сами, или им се е случило нещо?

— М-да… тая шегичка наистина е неприятна — замисли се Шефа. — Само че с какво мога да ги помогна аз? Дори нямам никаква версия за това какво се е случило при вас.

— Ами, разбираш ли… — почеса неуверено крилото си Гавраил. — Вчера на закрито заседание… е три на два гласа решихме, че трябва да се обърнем към теб, иначе работата ни е спукана. Защото мъжът, който разкри забърканата история е отравянията със светена вода в Ада, работи при теб. Гласа ще се върне от отпуск в неделя — само след три дни. Ако през това време не разберем какво се е случило или, не дай Глас, изчезне още някой ангел, с нас е свършено. Тъй че бъди така добър да ми дадеш този човек.

— Колко хубаво са уредени отношенията между извънземните създания — отбеляза дълбокомислено Шефа. — Ти не си ми се обаждал пет хиляди години и нито веднъж дори не си ми честитил рождения ден. Но веднага щом ти се е появил проблем, който не си в състояние да решиш, още в същия миг се материализира в кабинета ми. Не мислиш ли, че това е малко странно?

— Няма да лицемернича, интересите ми са користни — съгласи се Гавраил. — И, естествено, ти ще поискаш нещо срещу това. Извинявай, но няма да ти предложа душата си.

— Нямам такова желание — махна с ръка Шефа. — Както правилно отбеляза, вече не зная къде да ги дявам тия души. Но въпреки това не ми харесва, когато нещата излизат от контрол. В течение на толкова хилядолетия всичко беше спокойно, но през последната година започна някаква невероятна бъркотия — в Ада убиват, в Рая изчезват безследно ангели. Такива неща трябва да се пресичат в зародиш. И само по тази причина ще ти дам моя детектив, но в името на справедливостта нека да сме квит. Ти няма да докладваш на Гласа за това, а ние ще свикаме креативно заседание на неутрална територия — да речем в Крим, където ще разработим нов символ за мен на Земята. Няма нужда да е фламинго, но козела категорично не го приемам.

— Съгласен съм — въздъхна с облекчение Гавраил и незабелязано от Шефа избърса скорострелно студената пот от челото си. — Кога да чакаме твоя човек?

— Ей сега ще го повикам тук — отвърна Шефа. — А ти погледай малко телевизия.

Той дръпна към себе си електронния тефтер и натисна буквата К…

четвъртък, 23 часа и 35 минути

Айсикюто примигна с дългоочакваната зелена светлинка. Звукът беше увеличен до максимум и блондинката чу „ку-ку“, яхнала тренажора в съседната стая. Тя скочи от твърдата седалка и притича през просторния бамбуков хол до лаптопа, който бе сложен на масата на верандата. Както бе обещал, RL2 се появи в чата безотказно и точно в уговорената минута.

Новината я стъписа. Дълбоко в душата си тя предполагаше, че това би могло да се случи, но не допускаше, че за да спаси поста си, Гавраил ще е готов на всичко, дори и на пряко сътрудничество с Шефа.