Г. Зотов - Епидемия в рая

„Горкичкият. Май че е мъртвопиян и не може да стане сам“ — помисли си Ефросиния и закуцука към дядото, за да му помогне да се изправи.

Но когато се приближи, се вцепени и тихо извика. Петрович беше мъртъв, по-мъртъв от това не можеше и да бъде. И тя не разбра това веднага. Не бе в състояние да проумее как между веждите му имаше малка кръгла дупчица със съсирена кръв, а онова, което в началото помисли за блясък, беше лед в отворените очи на трупа. До трупа имаше огромна тъмна локва, цялата покрита със скреж. Пръстите на безпомощно отметнатите ръце на Петрович също бяха обагрени, а за един от тях бяха залепнали няколко леки перца. „Кръв“ — стрелна се през ума на баба Фрося и тогава тя се разкрещя толкова силно, че чак стените на къщата се разтрепериха. Малката бутилчица падна от ръцете й и се счупи, а шльокавицата се смеси с кървавия лед.

Кореняците в селото бяха накацали по прозорците и гледаха с почуда Ефросиния, която препускаше по улицата като реактивен изтребител, въпреки своите седемдесет и пет години и болните си крака. Крещейки все по-силно и по-силно „Помоооооооооощ!“ с такова ожесточение, че всеки металист би й завидял, тя нахлу с бясна скорост в помещението на селския съвет и изплаши до смърт секретарката, която разговаряше по телефона на председателя. Старицата изтръгна телефонния апарат от ръцете й и започна да набира номера на участъковия…

петък, 9 часа и 03 минути

Архангел Елевтерий се протегна, разгръщайки мъчително изтръпналите си криле. Събуждането му изобщо не беше приятно, тъй като още вчера вечерта се почувства изключително зле, а сега положението му дори се бе влошило. Ставите го боляха, сякаш бе участвал в състезание на комбайнери, а очите му сълзяха. Налице бяха очевидни симптоми на силна простуда. Той уж взе предпазни мерки — преди сън изпи една precious pill 1 1 Presious pill (англ.) — Скъпоценна таблетка. Смята се за една от най-добрите в тибетската медицина. Приготвена е от планински лечебни билки. — Б.пр. , каквито раздаваха на служителите на Небесната канцелария. Само че на сутринта нямаше никакъв ефект. Издавайки звук на плачеща флейта, той се изсекна шумно в носната си кърпа и сложи ръка на челото си. То беше горещо като тиган върху печка. От какво ли се чувстваше така? Вчера се бяха отбили с приятели в японския суши-бар „Литсу“ и там хапнаха ролца с кисели краставички и пийнаха чай. Само че досега никой не се беше тровил с чай.

Обикновените хора на Земята бяха сигурни, че в Рая никой не боледува, понеже това е просто невъзможно в едно толкова идеално общество. Наивници, те дори не предполагаха какви са условията тук. Праведниците наистина си почиваха, но ангелите и архангелите вършеха каторжна работа, заради която им се налагаше непрекъснато да рискуват здравето си. От командировките на Земята, където сигурно бяха ходили всички служители на Рая, откакто Гласа я създаде, на небето бяха пренесени доста инфекциозни болести, например остри респираторни заболявания и краста. Освен това бълхите с огромно удоволствие се заселваха в перата на крилете им. Естествено, никой не беше застрашен от рак, но въпреки това беше неприятно. Вероятно така са се чувствали испанските конкистадори, когато са се натъкнали на неизвестната им тропическа малария и жълтата треска в джунглите на Южна Америка. Друг е въпросът, че всичко това се лекуваше за един миг, само че този път кой знае защо нищо не помогна. Но това беше дреболия, щеше да изпие още едно тибетско хапче, а сега щеше да се обади на Гавраил и да му обясни, че няма да може да отиде на задължителното сутрешно заседание. Честно казано, изобщо не разбираше защо са нужни всички тези бюрократични процедури. Освен нелегалната емиграция в Рая, с която всички уж се бореха, но знаеха, че няма да минат без нея, нямаше никакви други съществени проблеми. След като Шефа ръководеше десетки милиарди грешници, нямаше никакво съмнение, че те най-спокойно можеха да се справят с някакви си две хиляди праведници. Ако зависеше от него, той щеше да си затвори очите пред този проблем. Голяма работа, че за една седмица са изчезнали трима ангели. Само че не биваше да вдигат такъв шум и още по-малко да се обръщат към Шефа. Още повече като се имаше предвид, че в Небесната канцелария нямаше система за наказания и тези ангели биха могли да теглят една майна на текущата си работа и да изчезнат на някой от земните курорти.

Архангелът посегна към служебния телефон. Да му се не види… Май вчера го остави в кухнята, докато говореше с един познат, след като се върна от работа. Налагаше се да стане от леглото. Отдавна не се бе простудявал така — още от времето, когато ходи на посещение на остров Шпицберген, където попадна в ужасна виелица, докато плаваше върху един леден блок. Елевтерий спусна вдървените си крака върху бамбуковия под, който му се стори чудовищно студен. Крилата му се влачеха безсилно зад него, а мускулите му се присвиваха от спазми. Той погледна назад — влажната от пот възглавница беше покрита с почти изсушени пера. М-да, какво ти заседание. Със сигурност щеше да е истински подвиг, ако успееше да стигне до кухнята и да се върне обратно. В сегашното му състояние това също не беше чак толкова лесно.