Г. Зотов - Епидемия в рая

Изгърбеният му орлов нос доста осезаемо разваляше ангелската му външност.

— Ей, какво сте се раззвънели? — попита той на разбираем и за двамата език. — Това тук да не ви е Града. От нощес търсят човек, който на първо време би могъл поне малко да се разбере с вас на руски. Понеже вие не можете да обелите една дума на арамейски. — Хлапето захапа лакомо една голяма сочна ябълка. — Както и да е, влизайте, заповядайте. Само че първо ще минете през митницата, такива са правилата. Аз се казвам Дмитрий, а ако се налага, наричайте ме просто Димон.

Тримата преминаха бавно по покрития с лъщящи жълти тухли път до огромния полупрозрачен пететажен комплекс, изграден във футуристичен стил. Цялата тази многотонна конструкция сякаш всеки миг щеше да се откъсне от основите си и да излети в космоса като някакъв странен извънземен кораб. Навсякъде се развяваха небесносини знамена, а от тонколоните се разнасяше същата тиха умиротворяваща музика. Те влязоха в супермодерна приемна, където имаше плазмени телевизори, скърцащи дивани от изкуствена кожа, а също така рентген и металотърсач. От двете му страни стояха двама души с небесносини униформи — единият беше висок охранен мъж на около петдесет години, а другият — също толкова пълничък дядка. Момчето се здрависа с двамата и седна важно на един от диваните, дояждайки ябълката си. Митничарите поздравиха гостите с дружелюбна усмивка и любезно ги помолиха да дадат за оглед „онова, което е забранено за внасяне“.

— А какво по-точно е забранено? — попита Калашников.

Митничарите казаха нещо на арамейски, а момчето кимна.

— Имате ли порнографски материали? — попита то и кой знае защо погледна към Малинин. — Забранени са дори изображения по бански костюми, имайте предвид това, пичове. Макар че ако ти беше индийски праведник, щяха да ти разрешат да внесеш дори „Кама Сутра“.

Малинин извади с мрачно изражение от джоба си колода карти, на която бяха изобразени момичета топлес. Калашников се облещи.

— Серьога, ти да не си полудял? — прошепна и стрелна с поглед момчето. — Как може да мъкнеш голи жени в Рая?! Че на това отгоре на карти? Ще те направят на кайма.

— Ами, не се замислих, вашблороде — изскимтя тъжно Малинин, ръцете му се разтрепериха и той изтърва картите върху полираната маса. — Мислех си, че така можем да си прекарваме времето вечер след работа. Понеже съм свикнал в Града…

От досегашния си опит Калашников знаеше, че на Малинин с неговата невероятна селска наивност е невъзможно да обясниш каквото и да било.

— Следват алкохолните напитки — преведе неумолимо момчето. — Ще ги предадете за пазене. Когато си тръгвате, ще ви ги върнат. Забранено е да носите водка, бира, коняк, шльокавица, калвадос, вино и дори домашна бира.

По бузата на Малинин се стече сълза. Устните му се разтрепериха. Алексей най-сериозно се изплаши за подчинения си и стисна рамото му, което означаваше: „Спокойно, Серьога, само спокойно.“ Унтерофицерът разкопча с резки жестове две обемисти военни манерки, които бяха закрепени под мишниците му, и ги хвърли точно пред митничарите.

— Да ви приседне дано — каза той, ридаейки, и погледна с откровена злоба безстрастните очи на крилатите същества, облечени с безупречно изгладени небесносини униформи. — Изобщо не разбирам какъв Рай на майната си е това за един руснак, щом тук не можеш дори да си пийнеш по човешки?! Това не е Рай, а…

В този момент Калашников реши, че стискането на рамото няма ефект и много силно го сръга с лакът в ребрата. Първо веднъж, а после втори път.

— Е, щом правилата са такива, какво да се прави… тъй де. — Малинин вдигна фуражката си и свали от темето си още една манерка. — Само че за такива работи трябва да се предупреждава предварително… Ако знаехме по-рано, щях… А не може ли да ги изпием ей тук? С негово благородие бързичко ще…

Митничарят завъртя строго глава и унтерофицерът се примири. Сетне вече без протести им иззеха цигарите, DVD-устройството, дисковете с филми и новите вестници от Града. След като напълниха един доста голям сандък с конфискуваните вещи, служителите помолиха двамата пришълци да се подпишат и Малинин по навик започна да търси нож, за да се пореже, тъй като в Града винаги се подписваха с кръв. А когато се подписаха, гостите получиха по две миниатюрни електронни копчета, които веднага закрепиха за ушите им.

— Това е автоматичен преводач ретранслатор — обясни им бодро хлапето Дмитрий. — Арамейският език, на който говорят ангелите и архангелите, ще бъде превеждан на руски за вас, а когато вие започнете да говорите на вашия велик и могъщ език, всеки от тях също ще може да ви разбере. А сега ще се качим в колесницата и за половин час ще стигнем до централния офис. Тъй като досега в Рая не са идвали създания от Ада, аз ви разпечатах от моя компютър една специална инструкция за това как да се държите при нас и от какво да се пазите.