Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Валтер се опита да потисне собствените си чувства. Би било глупаво и опасно Германия да се намесва в тази разправия, но нямаше смисъл да го казва на Роберт. Задачата на Роберт беше да извлече информация, а не да води спорове.

— Разбирам — каза той. — Гледната ти точка споделяна ли е от всички във Виена?

— Във Виена, да — отвърна Роберт. — Тиса е против.

Ищван Тиса беше премиерът на Унгария, но подчинен на австрийския император.

— Той предлага дипломатически бойкот на Сърбия.

— По-малко драматично може би, но и по-безопасно — предпазливо заключи Валтер.

— Твърде слабо.

Валтер поиска сметката. Беше дълбоко обезпокоен. Не искаше обаче между него и Роберт да остане лошо чувство. Имаха си доверие и си помагаха и той не искаше това да се променя. На тротоара отвън стисна ръката на Роберт и го хвана за лакътя в знак на твърдо приятелство:

— Каквото и да стане, трябва да сме заедно, братовчеде — каза той. — Ние сме съюзници и ще си останем такива завинаги.

Остави на Роберт задачата да се чуди дали говори за тях двамата, или за страните им. Разделиха се като приятели.

Закрачи бързо през Грийн парк. Лондончани се радваха на слънцето, ала над главата на Валтер беше надвиснал тягостен облак. Беше се надявал Германия и Русия да не се замесват в балканската криза, но всичко, което научи днес, мрачно вещаеше обратното. Стигна до Бъкингамския дворец, зави наляво и се отправи по улица „Мал“ към задния вход на немското посолство.

Баща му имаше кабинет в сградата — прекарваше в него една от всеки три седмици. На стената висеше портрет на кайзер Вилхелм, а на бюрото стоеше снимка в рамка на Валтер в лейтенантска униформа. Ото държеше в ръка керамичен съд. Събираше английски порцелан и обичаше да търси уникални предмети. Като се вгледа по-отблизо, Валтер видя, че съдът представлява кремава на цвят фруктиера с внимателно пробити и оформени ръбове, които имитираха кошничарска работа. Познаваше вкуса на баща си и предположи, че е от осемнадесети век.

С Ото беше Готфрид фон Кесел, културен аташе, когото Валтер не харесваше. Гъстата тъмна коса на Готфрид беше сресана на път отстрани и носеше очила с дебели стъкла. Връстник беше на Валтер и баща му също работеше като дипломат, но въпреки че ги свързваше това, не бяха приятели. Валтер намираше Готфрид за подлизурко.

Валтер му кимна и седна.

— Австрийският император е писал на кайзера ни.

— Това го знаем — бързо се намеси Готфрид.

Валтер не му обърна внимание. Готфрид все се мъчеше да го засенчи.

— Няма съмнение, че отговорът на кайзера ще е любезен — продължи той към баща си. — Но много неща могат да зависят от нюанса.

— Негово Величество още не ми е доверил нищо.

— Но ще го стори.

Ото кимна.

— Понякога ме моли за такива неща.

— Ако предложи сдържаност, може да убеди австрийците да бъдат по-малко войнствени.

— И защо да го прави? — попита Готфрид.

— За да не допусне Германия да бъде въвлечена във война заради нищожно парче земя като Сърбия!

— От какво се страхуваш? — презрително подметна Готфрид. — От сръбската армия?

— Страхувам се от руската армия, от която би трябвало да се страхуваш и ти — отговори му Валтер. — Най-голямата армия в историята…

— Знам — каза Готфрид.

Валтер не обърна внимание на прекъсването.

— На теория царят може да прати на бойното поле шест милиона души за няколко седмици…

— Знам…

— … а това е повече от цялото население на Сърбия.

— Знам.

Валтер въздъхна.

— Изглежда знаеш всичко, фон Кесел. А да знаеш откъде атентаторите са се снабдили е оръжията си?

— От славянски националисти, предполагам.

— Да предполагаш някакви конкретни славянски националисти?

— Кой знае?

— Доколкото разбирам, австрийците знаят. Вярват, че оръжията са дошли от началника на сръбското разузнаване.

Ото изсумтя от изненада.

— Това би изпълнило австрийците е желание за мъст.

— Австрия все още е управлявана от императора си. В края на краищата, само той може да вземе решението за война — обади се пак Готфрид.

Валтер кимна.

— Не че на някой Хабсбургски император са трябвали особени оправдания, за да бъде безмилостен и жесток.

— Че как иначе се управлява империя?

Валтер не се хвана на въдицата.

— Явно никой не настоява за предпазливост освен унгарския министър-председател, който няма особена тежест. Ние трябва да изпълним тази роля.

Валтер се изправи. Съобщи какво е узнал и не искаше повече да остава в една стая с дразнещия Готфрид.