Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Отсега нататък, трябва да се виждаме ежедневно — заяви той.

Антон доби подплашен вид.

— Невъзможно! Твърде рисковано.

— Но картината се сменя през час.

— Следващата неделя сутрин, площад „Смит“.

Това беше проблемът с шпионите по убеждение, помисли си с безсилие Валтер — нямаш с какво да ги принудиш. От друга страна, на шпионите за пари никога не можеш да вярваш. Ще ти кажат каквото искаш да чуеш с надеждата за печалба. Поне с Антон знаеше, че ако му казва как царят още не може да реши, то царят наистина още не можеше да реши.

— Добре, веднъж в средата на седмицата, тогава — примоли му се Валтер към края на химна.

Антон не отвърна. Вместо да седне, се измъкна тихомълком от църквата.

— По дяволите — измърмори под нос Валтер и детето на съседната седалка го изгледа с неодобрение.

Когато службата свърши, той остана в павирания двор, поздравявайки познати, докато Мод се появи заедно с Фиц и Беа. Мод изглеждаше почти свръхестествено стройна в стилната сива кадифена рокля с щампа и връхната дреха от креп в по-тъмно сиво. Не беше много женствен цвят навярно, но подчертаваше изваяната й красота и в контраст с убития цвят кожата й сякаш сияеше. Валтер се здрависа и с тримата и отчаяно пожела наум да прекара няколко минути насаме с нея. Размени няколко учтиви думи с Беа, прилична на сладкиш в бонбоненорозово и с кремави дантели, и се съгласи с мрачния Фиц, че това убийство е „лоша работа“. Тогава семейство Фицхърбърт си заминаха и Валтер се уплаши, че е пропуснал възможността си, но в последния момент Мод промълви:

— Ще бъда в къщата на херцогинята за чай.

Валтер се усмихна на елегантния й гръб. Беше видял Мод вчера и щеше да я види утре, ала се боеше, че няма да може да я види още веднъж днес. Наистина ли не можеше да прекара цяло денонощие без нея? Не се мислеше за слаб човек, но тя го беше омагьосала. Не му се искаше магията да отслабва.

Независимият й дух го привличаше толкова. Повечето жени от поколението му нямаха нищо против отредената им от обществото пасивна роля, обличаха се красиво, организираха увеселения и слушаха съпрузите си. Подобно покорство отегчаваше Валтер. Мод приличаше повече на американките, които беше срещнал по време на краткия си престой в немското посолство във Вашингтон. Елегантни, очарователни, но не и покорни. Да го обича такава жена беше непоносимо вълнуващо.

Тръгна напето по „Пикадили“ и спря пред щанд за вестници. Четенето на британската преса не беше никак приятно — повечето вестници бяха злостно антигермански настроени, особено крайният Дейли мейл . Караха британците да вярват, че живеят обградени от немски шпиони. Колко му се щеше на Валтер да е вярно! Имаше около дузина агенти по крайбрежните градове. Те постоянно записваха какво идва и заминава от пристанищата, както британците правеха по немските пристанища, но не бяха хиляди, както съобщаваха истеричните редактори.

Купи си брой на Пийпъл . Тук неволите на Балканите не бяха особена новина — британците се тревожеха повече за Ирландия. Столетия наред малка група протестанти господстваше в страната, без да зачита католическото мнозинство. Ако Ирландия спечелеше независимост, щеше да стане обратното. И двете страни бяха сериозно въоръжени; имаше опасност от гражданска война.

Един-единствен абзац в дъното на първата страница беше посветен на „Австро-сръбската криза“. Както обикновено, вестниците нямаха представа какво се случва всъщност.

Докато Валтер влизаше в хотел Риц , Роберт изскочи от едно такси. Носеше черна жилетка и черна вратовръзка в знак на траур за ерцхерцога. Някога Роберт беше част от кръга на Франц-Фердинанд — прогресивно мислещи хора по стандартите на виенския двор, макар и консервативни във всяко друго отношение. Валтер знаеше, че той харесва и уважава убития и семейството му.

Оставиха цилиндрите си в гардеробната и влязоха заедно в трапезарията. Валтер изпитваше покровителствено отношение към Роберт. Още от момче знаеше, че братовчед му е различен. Хората наричаха подобни мъже женствени, но това беше твърде грубо — Роберт не беше жена в мъжко тяло. Все пак имаше много женски черти и това караше Валтер да се отнася към него с известно сдържано кавалерство.

Приличаше на Валтер — същите правилни черти и светлокафяви очи, но носеше косата си по-дълга, а мустаците — намазани с восък и засукани.

— Как вървят нещата с лейди М.? — попита той, щом седнаха. Валтер му се беше доверил — Роберт знаеше всичко за забранената любов.