Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Душата на Антон беше пълна с горчилка. Преди пет години един негов обичан племенник бил обвинен от тайната полиция на царя в революционна дейност и бил затворен в Петропавловската крепост срещу Зимния дворец, в сърцето на Петербург. Момчето учело богословие и било напълно невинно. Преди да го освободят обаче, той се разболял от пневмония и умрял. Оттогава започнало и тайното и смъртоносно отмъщение на Антон на царското правителство.

Жалко, че църквата се осветяваше толкова добре. Архитектът Кристофър Рен беше сложил дълги редове огромни прозорци със заоблени сводове. На работата на Валтер и Антон повече би подхождала някоя сумрачна готическа катедрала. Но Антон добре беше подбрал мястото си в края на реда. До него седеше дете, а зад него имаше масивна дървена колона.

— Добро място за сядане — промълви Валтер.

— От галерията може да ни гледат — притесни се Антон.

Валтер поклати глава.

— Всички ще гледат напред.

Антон беше на средна възраст, ерген. Беше дребен и спретнат до суетност — стегната вратовръзка, всички копчета на сакото закопчани, лъснати до блясък обувки. Износеният му костюм лъщеше от годините четкане и гладене. Валтер мислеше, че това е реакцията на Антон срещу мръсната работа на шпионажа. Човекът все пак предаваше страната си. „И аз го насърчавам“, мрачно си помисли Валтер.

Валтер не продума, докато траеше мълчанието преди службата, но още щом започна първият химн, заприказва тихо:

— Какво е настроението в Петербург?

— Русия не иска война — отвърна Антон.

— Добре.

— Царят се бои, че войната ще доведе до революция. — При всяко споменаване на царя, Антон все едно се изплюваше. — Половин Петербург вече стачкува. Естествено не му хрумва, че собствената му глупава жестокост кара хората да искат революция.

— Така е. — Валтер винаги трябваше да има предвид, че мнението на Антон е изкривено от омраза, но в случая той не грешеше изцяло. Валтер не мразеше царя, но се страхуваше от него. Монархът разполагаше с най-голямата армия в света. Всеки разговор за сигурността на Германия трябваше да държи сметка за тази армия. Германия беше като някой, чийто съсед държи огромна мечка на верига в предния си двор.

— Какво ще направи царят?

— Зависи от Австрия.

Валтер потисна нетърпеливия си отговор. Всеки чакаше реакцията на австрийския император. Австрийският император трябваше да стори нещо , защото убитият ерцхерцог беше наследник на трона му. Валтер се надяваше да научи австрийските намерения от братовчед си Роберт. Този клон на фамилията бяха католици, като целия австрийски елит, и Роберт сега беше на литургия в уестминстърската катедрала. Двамата обаче щяха да се видят за обяд. Междувременно Валтер трябваше да научи повече за русите.

Наложи се да изчака да започне още един химн. Опита се да прояви търпение. Взря се нагоре към пищната позлата на цилиндричните сводове.

Паството запя Камък на вековете . 4 4 Виж Евангелие от Матея, 16:18 — „… и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят.“ — Б.пр.

— Да предположим, че на Балканите има военни действия — каза Валтер. — Русия ще се намеси ли?

— Да. Царят не може да не се намеси, ако нападнат Сърбия.

Хлад полази Валтер. Точно от подобна ескалация се боеше.

— Лудост ще е да се започне война заради това!

— Така е. Но русите няма да позволят на Австрия да контролира Балканите — трябва да защитават черноморския път.

Срещу това нямаше какво да каже. Повечето руски стоки за износ — зърно от южните житници и нефт от кладенците край Баку — се извозваха през черноморски пристанища.

Антон продължи:

— От друга страна, царят също така предупреждава всички да действат внимателно.

— Накратко, двоуми се.

— Ако наричаш неговото ум, да.

Валтер кимна. Царят не беше умен човек. Мечтаеше да върне Русия в Златната ера от седемнадесети век и беше достатъчно глупав, за да вярва, че това е възможно. Все едно крал Джордж V да се опита да върне добрата стара Англия от епохата на Робин Худ. И понеже царят далеч не беше рационален, предугаждането на ходовете му бе влудяващо трудно.

По време на последния химн, Валтер отново зарея поглед към Мод, седнала от другата страна, два реда пред него. Наблюдаваше профила й с любов, а тя пееше страстно.

Двусмисленият доклад на Антон обаче го нервираше. Валтер се тревожеше повече сега, отколкото преди час.