Кен Фоллетт - Крахът на титаните

След известно време тя се изтърколи и задъхана легна до него. Фиц се облегна на лакът и я погледна. Беше го нарекла прелестен, но в момента тя бе най-красивото създание, което той беше виждал някога — с пламнали страни, с разбъркана коса, с червени устни, влажни и леко разделени. Тъмните й очи го гледаха с обожание.

Постави длан на ханша й, погали бедрото й. Тя покри ръката му със своята и я задържа сякаш от страх да не би той да отиде твърде далеч.

— Защо ти викат Фиц? Името ти е Едуард, нали? — попита го.

Фиц беше сигурен, че тя говореше в опит да поохлади малко страстите им.

— Започна в училище — отговори й. — Всичките момчета си имаха прякори. Тогава по време на една ваканция Валтер фон Улрих дойде с мен у дома и Мод го прихвана от него.

— Преди това как те наричаха родителите ти?

— Теди.

— Теди. — Етел сякаш вкуси името. — Харесва ми повече от Фиц.

Отново започна да гали бедрото й и този път тя му позволи.

Целуваше я и бавно запретна дългите поли на черната й рокля. Етел носеше чорапи до средата на прасеца и той галеше голите й колене. Над коленете носеше дълги памучни кюлоти. Докосна краката й през материята, после премести ръка към слабините й.

Когато я пипна там, тя изстена и се притисна към ръката му.

— Свали ги — прошепна той.

— Не!

Намери връвта на кръста й и развърза възела.

Тя отново сложи ръка върху неговата.

— Спри.

— Просто искам да те докосна там.

— Аз го искам повече от теб — рече тя. — Но не.

Фиц коленичи на леглото.

— Няма да правим нищо, което не ти се иска — каза й той. — Обещавам.

Тогава хвана кюлотите за горната част с две ръце и ги скъса. Момичето се сепна, но не се възпротиви. Той отново легна и започна да я обхожда с ръка, а тя веднага разтвори крака. Стискаше очи и дишаше тежко, като че е бягала. Фиц съобрази, че никой не беше правил това с нея досега и слаб вътрешен гласец започна да го умолява да не се възползва от невинността й, но желанието му беше неудържимо.

Разкопча панталоните си и легна върху нея.

— Не — прошепна тя.

— Моля те.

— Ако забременея?

— Ще изляза преди да свърша.

— Обещаваш ли?

— Обещавам — каза той и се плъзна в нея.

Усети преграда — момичето беше девствено. Съвестта му отново се обади, този път по-настоятелно. Той спря. Ала сега тя беше стигнала твърде далеч. Етел стисна хълбоците му и го придърпа навътре, като същевременно се надигна. Нещо се скъса, тя нададе остър болезнен вик и преградата вече я нямаше. След това със страст се нагоди към ритъма му. Отвори очи и го погледна.

— О, Теди, Теди — каза тя и той разбра, че го обича. Тази мисъл почти го разплака и също така го възбуди неконтролируемо. Краят настъпи неочаквано бързо. Той отчаяно се отдръпна и пръсна семето си на бедрото й със стон, в който се смесваха страстта и разочарованието. Момичето сложи ръка на тила му, придърпа лицето му към своето, целуна го диво, след това затвори очи и нададе слаб вик, отчасти от изненада, отчасти от удоволствие. Тогава всичко свърши.

„Дано съм излязъл навреме“, помисли си той.

Етел работеше както обикновено, но през цялото време се чувстваше все едно държи в джоба си диамант, който от време на време може да докосва, да усеща гладките му стени и острите му ръбове, когато никой не я вижда.

В миговете, когато мислеше трезво, се тревожеше какво значи тази любов и накъде отива. Понякога се ужасяваше какво би си помислил богобоязливият й баща-социалист, ако научи. Но най-вече се чувстваше, сякаш пада във въздуха и нищо не може да я спре. Обичаше начина, по който той вървеше, обичаше мириса му, дрехите му, внимателните му изискани обноски, авторитетното му излъчване. Също така й харесваше как понякога се смущава. Когато излизаше от стаята на съпругата си с това наранено изражение, на Етел й се доплакваше. Беше влюбена и не можеше да се контролира.

Повечето дни можеха да разговарят поне по веднъж и обикновено успяваха да се усамотят за по една дълга, изпълнена с копнеж целувка. Само тази целувка я подмокряше и понякога трябваше да пере кюлотите си насред работния ден. Той си позволяваше и други неща, когато имаше възможността, докосваше я навсякъде, което още повече я възбуждаше. Още два пъти бяха успели да се срещнат в апартамента Гардения и да легнат заедно.

Едно нещо объркваше Етел — и двата пъти Фиц я беше ухапал доста силно, веднъж по вътрешната страна на бедрото и веднъж по гърдата. И двата пъти бързо беше сподавила вика на болка, но не и преди да изскимти. Това изскимтяване като че ли го възбуди още повече. И въпреки болката тя също се възбуди. А може би я възбуждаше мисълта, че някой може да я желае толкова силно, та да изрази страстта си по този начин. Нямаше представа нормално ли е и нямаше кого да попита.