Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Катерина обходи с внимателен поглед мястото и запомни всичко. Накрая каза:

— И всичко това е за теб?

— Не, не съм някакъв богаташ! Деля го с брат си. Той ще се върне по-късно.

Тя пак се замисли. Може би момичето се опасяваше, че ще трябва да прави секс и с двамата. За да я успокои, Григорий й рече:

— Да те запозная ли с жените?

— Има време. — Тя седна на стол. — Нека си почина малко.

— Разбира се.

В печката бяха подредени цепеници, готови за палене. Григорий винаги го стъкмяваше сутрин, преди да отиде на работа. Драсна клечка и я хвърли сред подпалките.

Нещо избумтя и Катерина се стресна.

— Просто влак — обясни той. — Точно до железницата сме.

Наля вода от каната в купата и я сложи на поставката над огъня, за да се затопли. Седна срещу Катерина и я погледна. Имаше права светла коса и бледа кожа. Отначало я беше взел за хубавка, но сега видя, че е направо красива, с някак ориенталски черти на лицето, вероятно от някой неин сибирски предтеча. Освен красиво, лицето й изглеждаше решително — плътните й устни бяха привлекателни, но и твърди. Синьо-зелените й очи говореха за железен характер.

Устните й се подуваха.

— Как се чувстваш? — попита я Григорий.

Жената се опипа по раменете, ребрата, ханша и бедрата.

— Навсякъде съм охлузена. Но ти издърпа онова животно от мен преди да ме набие хубаво.

Нямаше да се самосъжалява. Това му хареса.

— Когато водата се стопли, ще измия кръвта — рече той. Григорий държеше храна в една тенекия. Извади малко шунка и я сложи в тигана, добави и вода от каната. Изми една малка ряпа и взе да я реже. Забеляза, че Катерина е изненадана.

— Баща ти готвеше ли? — попита тя.

— Не. — В същия миг отново се върна към времето, когато беше на единадесет. Вече не можеше да се противи на ужасния спомен за княгиня Беа. Тежко остави тенджерата на масата, седна на ръба на леглото и сломен от мъка, зарови глава в дланите си.

— Не — повтори той. — Баща ми не готвеше.

Дойдоха в селото по изгрев — земският началник и шестима кавалеристи. Щом чу чаткането на копитата, мама веднага вдигна Лев. Малкият беше вече на шест и тежеше, но мама имаше широки рамене и силни ръце. Хвана Григорий за ръката и изтича от къщата. Пред ездачите вървяха селските старейшини, които сигурно ги бяха пресрещнали в покрайнините. Къщата имаше само една врата и семейството на Григорий нямаше как да се скрие. Ездачите пришпориха конете си, веднага щом ги видяха.

Мама побегна край къщата, разпръсна пилците и така подплаши козата, че добичето строши кошарата и хукна. Понесе се през бунището към дърветата. Може би щяха да избягат, но Григорий внезапно се сети, че баба му не е с тях. Спря и издърпа ръка.

— Забравихме баба!

— Тя не може да бяга! — извика майка му.

Григорий знаеше. Баба му едва вървеше. Но не можеха да я изоставят.

— Хайде, Гришка!

Мама продължаваше да тича, стиснала в прегръдките си Лев, който вече пищеше от страх. Григорий ги последва, но забавянето се оказа съдбоносно. Конниците се приближиха, по един от двете страни. Препречиха пътя към гората. Отчаяна, мама се насочи към езерцето, но краката й потънаха в калта и накрая тя се спъна и се пльосна във водата.

Войниците прихнаха.

Вързаха ръцете на мама и я поведоха обратно.

— Погрижете се и момчетата да дойдат — разпореди началникът. — Князът заповядва.

Бяха отвели бащата на Григорий преди седмица с още двама мъже. Предния ден дърводелците на княз Андрей бяха построили ешафод на северната поляна. На нея сега стояха трима мъже, вързани за ръцете и краката, с примки около вратовете. До ешафода стоеше свещеник. Мама изкрещя:

— Не!

Задърпа се, за да разхлаби въжето около китките си. Един кавалерист извади пушка от дисагите на седлото си и я удари с приклада в лицето. Тя спря да крещи и зарида.

Григорий знаеше какво значи това — баща му щеше да умре тук. Старейшините също бесеха престъпници, най-вече конекрадци, но това беше различно — онези бяха непознати. От ужас цялото му тяло изтръпна.

Може би щеше да се случи нещо, което да спре екзекуцията. Царят например, ако наистина бдеше над хората си. Или ангел. Григорий усети, че лицето му е влажно — момчето плачеше.

Двамата с майка му бяха принудени да застанат точно пред ешафода. Другите селяни се скупчиха наоколо. Подобно на мама, съпругите на другите двама също бяха довлечени с вързани ръце, с писъци и плач, заедно с вкопчилите се в полите им, разревани от страх деца.