Кен Фоллетт - Крахът на титаните

На разкаляния път оттатък полето стоеше затворена карета. Двойката дорести коне хрупаха тревата до пътя. Когато доведоха всички, от каретата слезе чернобрад мъж с дълго тъмно палто — княз Андрей. Той се обърна и подаде ръка на малката си сестра Беа, наметната с кожи, които я пазеха от сутрешния студ. Григорий не можеше да не забележи, че княгинята е красива, с бледа кожа и светла коса, досущ както той си представяше ангелите — макар явно да беше дявол.

Князът се обърна към селяните.

— Тази ливада принадлежи на княгиня Беа. Никой не може да пасе добитък тук без нейното разрешение. Това значи да краде от тревата на княгинята.

Над тълпата се понесе ропот. Не вярваха в тази собственост, въпреки че това им се повтаряше всяка неделя на църква. Придържаха се към по-стария селски морал и според тях земята принадлежеше на който я обработва.

Князът посочи тримата на ешафода.

— Тези глупци са нарушили закона. Не веднъж. — Гласът му беше писклив от негодувание като на дете, чиято играчка е отнета. — Още по-зле, казали са и на други, че княгинята няма право да ги спира и че неизползваната земя трябва да се дава на бедните селяни. — Григорий често чуваше такива приказки от баща си. — И така мъже от други села са почнали да пасат добитък на земя, принадлежаща на аристокрацията. Вместо да се покаят, тези тримата са превърнали в грешници и ближните си! Затова са осъдени на смърт.

Той кимна на свещеника, който се качи на ешафода и каза по няколко тихи думи на всеки от осъдените. Първият кимна безизразно. Вторият заплака и занарежда молитви на висок глас. Третият, бащата на Григорий, заплю свещеника. Никой не се възмути — селяните не питаеха особено уважение към духовенството, а бащата на Григорий казваше, че донасят на полицията всичко, чуто по време на изповед.

Свещеникът слезе по стъпалата, а княз Андрей кимна на един слуга, който стоеше наблизо, нарамил чук. Григорий едва сега забеляза, че тримата се крепяха само на грубо скована дървена платформа, подпряна с греда. Чукът щеше да избие гредата.

„Сега трябва да се появи някой ангел“, рече си момчето.

Селяните простенаха. Жените запищяха, но този път войниците не ги накараха да млъкнат. Малкият Лев беше в истерия. Григорий не вярваше той да разбира какво ще се случи, но го бяха уплашили крясъците на майка му.

Татко не показа никакви чувства. Лицето му беше каменно. Гледаше в далечината и чакаше съдбата си. Григорий искаше да е също толкова силен. Опитваше се да се овладее, макар да имаше нужда да пищи като Лев. Не можеше да задържи сълзите, но прехапа устни и остана безмълвен като баща си.

Слугата претегли чука в ръце, докосна с него гредата, за да премери удара си, замахна и удари. Гредата излетя встрани. Платформата се сгромоляса, а мъжете увиснаха, после се загърчиха на въжетата.

Григорий не можеше да откъсне поглед. Гледаше баща си. Той не умря веднага. Отвори уста, опита се да вдиша или пък да извика, но не можеше. Лицето му почервеня, докато се бореше с въжетата. Продължи сякаш много дълго. Ставаше все по-червен. Сетне кожата му посиня. Движенията му отслабнаха. Накрая спря.

Мама престана да вика и захлипа.

Свещеникът се молеше на висок глас, но селяните не обръщаха внимание и един по един се извърнаха да не гледат тримата мъртъвци.

Князът и княгинята се качиха в каретата и след миг кочияшът изплющя с камшик и подкара.

Григорий се беше поуспокоил, когато свърши с историята. Прокара ръкав по лицето си, за да изсуши сълзите и върна вниманието си върху Катерина. Тя го беше изслушала, съчувствено безмълвна, но не изглеждаше стъписана. „Сигурно беше виждала такива неща“, предположи той. Бесенето, бичуването и осакатяването бяха обичайни наказания в селата.

Григорий остави купата топла вода на масата и намери чиста кърпа. Катерина отметна глава, а той закачи керосиновата лампа на кука на стената, за да вижда по-добре.

Челото й беше порязано, бузата — охлузена, а устните — подути. Дори така, дъхът на Григорий спря, щом я погледна отблизо. Тя отвърна на погледа му открито и без страх и той беше очарован.

Той топна крайчето на кърпата в топла вода.

— Бъди внимателен — помоли момичето.

— Разбира се.

Григорий започна с челото. Когато избърса кръвта разбра, че е само леко ожулена.

— Така е по-добре — рече тя.

Гледаше го в лицето, докато той работеше. Изми страните и шията й и я предупреди:

— Оставих болезнените места последни.