Кен Фоллетт - Крахът на титаните

На едно тясно стълбище, застлано с червена пътека, между Лордовете и Общините, двамата се натъкнаха на Фиц. И той имаше млад гост — синът му Джордж, наречен още Бой.

Етел и Лойд се качваха, а Фиц и Бой слизаха, та се срещнаха на площадката.

Фиц погледна Етел, сякаш очакваше тя да му направи път.

Двамата му сина, Бой и Лойд, наследникът на титлата и непризнатият и незаконно роден, бяха на една възраст. Гледаха се с откровен интерес.

Етел си спомни, че в Тай Гуин, когато срещнеше Фиц в коридора, трябваше да застане до стената и да сведе очи, докато той минава.

Сега стоеше на площадката, държеше ръката на Лойд и гледаше Фиц.

— Добро утро, граф Фицхърбърт — рече тя и предизвикателно вирна брадичка.

Фиц отвърна на погледа й с гневно отвращение. Накрая отговори:

— Добро утро, госпожо Лекуит.

Етел погледна сина му.

— Вие трябва да сте виконт Абъроуен. Приятно ми е.

— Приятно ми е — вежливо отвърна детето.

— А това е моят син Лойд — каза Етел на Фиц.

Фиц отказа да го погледне.

Етел обаче нямаше да го остави така лесно.

— Лойд, ръкувай се с графа.

Лойд подаде ръка и рече:

— Приятно ми е да се запознаем, милорд.

Би било недостойно да отблъсне едно деветгодишно момче. Фиц беше принуден да се здрависа с детето.

За пръв път докосна сина си Лойд.

— А сега ще ви пожелаем хубав ден — пренебрежително каза Етел и пристъпи напред.

Фиц изглеждаше буреносно. Неохотно отстъпи встрани заедно с Бой и двамата изчакаха, опрели гърбове на стената, Етел и Лойд да минат край тях и да продължат нагоре.

На тези страници се появяват няколко истински личности, а читателите понякога ме питат как прокарвам граница между историята и фикцията. Основателен въпрос. Ето отговора.

В някои случаи, например когато сър Едуард Грей се обръща към Камарата на общините, моите измислени герои стават свидетели на събитие, което се е случило наистина. Думите на сър Едуард в този роман кореспондират със записаното в парламентарните протоколи — с изключение на това, че посъкратих речта, без да загубя нещо важно, надявам се.

Понякога истинска личност отива на измислено място, както е с посещението на Уинстън Чърчил в Тай Гуин. В този случай се постарах да се уверя, че не е било необичайно за него да посещава провинциални имения и че спокойно може да е бил на подобно посещение по споменатото време.

Когато истинските хора разговарят с моите измислени герои, те обикновено казват неща, които действително са казали в някакъв момент. Обяснението, което Лойд Джордж дава на Фиц на нежеланието си да депортира Лев Каменев, се основава на една негова паметна записка, цитирана в биографията му от Питър Роуланд.

Правилото ми е следното: или дадена сцена се е случила, или би могла да се случи; или тези думи са били използвани, или биха могли да се използват. И ако намеря основание сцената или думите да не са възможни в истинския живот — например в момента тази личност се е намирала в друга страна — тогава ги пропускам.

Основен исторически консултант за тази книга беше Ричард Овъри. Други историци, които се запознаха с черновите и внесоха поправки, за да ме предпазят от множество грешки, бяха: Джон. М. Купър, Марк Голдман, Холгер Хервиг, Джон Кейгър, Евън Модсли, Ришар Тоа и Кристофър Уилямс. Сюзън Педерсън ми помогна по темата с военновременната издръжка на войнишките съпруги.

Както винаги, Дан Старър от „Проучване за писатели“ в Ню Йорк ми намери много от изброените съветници.

Сред приятелите, които ми помогнаха, са Тим Блайт, който ми даде някои важни книги; Адам Брет-Смит, който ме посъветва за шампанското; наблюдателният Найджъл Дийн; Тони МакУолтър и Крис Манърс, двама мъдри и възприемчиви критици; специалистът по влаковете Джеф Ман, който ме осведоми за локомотивните колела, и Ангела Шпициг, която прочете първата чернова и ме посъветва от германска гледна точка.

Редакторите и агентите, които прочетоха книгата и ми дадоха съвети, бяха Ейми Беркоуър, Лесли Гелбман, Филис Гран, Нийл Нирен, Имоджен Тейлър и, както винаги, Ал Цукерман.

Накрая, благодаря на членовете на моето семейство, които прочетоха черновата и ме посъветваха, и особено на Барбара Фолет, Емануел Фолет, Мари-Клер Фолет, Ян Търнър и Ким Търнър.

Виж Битие, 1:11 — Б.пр.

Право на първа нощ (фр.) (бел.пр.).

Задължително (фр.) (бел.пр.).