Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Ще открия каквото мога.

— Благодаря Ви — Си хвърли поглед към часовника си. Фиц се изправи и си стиснаха ръцете.

— Кога точно заминавате? — попита Си.

— Утре — отговори графът. — Довиждане.

Григорий Пешков гледаше как по-малкият му брат Лев взима парите на високия американец. Лев имаше хубаво лице и излъчваше момчешки ентусиазъм, като че единствената му цел беше да демонстрира умението си. Григорий усети познатия пристъп на безпокойство. Един ден, боеше се той, чарът на Лев нямаше да е достатъчен, за да го опази от беди.

— Това е проверка на паметта — каза Лев на английски. Беше научил думите наизуст. — Вземете коя да е карта.

Трябваше да надвиква шума от фабриката — трясъка на тежки машини, съскащата пара, хора, които си крещяха заповеди и въпроси.

Посетителят се казваше Гас Дюър. Носеше сако, жилетка и панталони от фин сив вълнен плат. Григорий особено се беше заинтересувал от него, защото американецът идваше от Бъфало.

Дюър беше дружелюбен младеж. Сви рамене, взе карта от тестето на Лев и я погледна.

— Сложете я на тезгяха, с лице надолу — каза Лев.

Дюър постави картата върху грубия дървен тезгях.

Лев извади от джоба си една рубла и я сложи върху картата.

— Сега сложете долар. — Номерът минаваше само с богати посетители.

Григорий знаеше, че Лев вече е подменил картата. В ръката му, скрита от рублата, се намираше различна карта. Трикът, който брат му беше усвоил с цената на много упражнения, се състоеше в това да вземеш първата карта и да я скриеш в дланта си веднага, след като оставиш рублата и другата карта.

— Сигурен ли сте, че можете да си позволите да загубите долар, господин Дюър?

Дюър се усмихна, както жертвите винаги правеха в този момент.

— Мисля, че да.

— Помните ли картата си? — Лев всъщност не знаеше английски. Можеше да повтаря всички тези фрази и на немски, френски и италиански.

— Петица пика — каза Дюър.

— Грешка.

— Съвсем сигурен съм.

— Обърнете я.

Дюър го стори. Дама спатия.

Лев грабна долара и рублата си.

Григорий затаи дъх. Идваше опасният момент. Щеше ли да се оплаче американецът, че е бил ограбен от Лев?

Дюър само се подсмихна тъжно и измърмори:

— Хвана ме.

— Знам и друга игра — каза Лев.

Стига толкова — момчето си насилваше късмета. Макар Лев да беше на двайсет, Григорий още трябваше да го защитава.

— Не играйте срещу брат ми — обърна се Григорий към Дюър на руски. — Винаги печели.

Дюър с усмивка отвърна колебливо на същия език:

— Добър съвет.

Дюър беше първият от малката групичка, която обхождаше Путиловския машиностроителен завод. Това беше най-голямата фабрика в Санкт Петербург и в нея работеха тридесет хиляди мъже, жени и деца. Григорий трябваше да ги разведе из своята малка, но важна част от фабриката, която произвеждаше локомотиви и други тежки машини. Самият той беше началник на цеха за влакови колела.

Нямаше търпение да разговаря с Дюър за Бъфало. Преди обаче да зададе първия си въпрос, се появи Канин, началникът на леярския цех. Квалифициран инженер, Канин беше висок, слаб и оплешивяващ.

С него вървеше втори посетител. По дрехите Григорий позна, че това е британският лорд. Облеклото му беше като на руски аристократ — фрак и цилиндър. Може би управляващите се обличаха еднакво по целия свят.

Бяха казали на Григорий, че това е граф Фицхърбърт. Младежът не беше виждал по-красив мъж. Графът имаше черна коса и проницателни зелени очи. Работничките го зяпаха като божество.

Канин се обърна към Фицхърбърт на руски.

— Тук произвеждаме по два нови локомотива на седмица — гордо рече той.

— Изключително — отвърна англичанинът.

Григорий разбираше защо тези чужденци са толкова любопитни. Четеше вестниците и посещаваше лекции и семинари на Болшевишкия комитет на Санкт Петербург. Произведените тук локомотиви имаха важно значение за отбранителните възможности на Русия. Посетителите може и да си даваха вид, че просто любопитстват, но всъщност събираха военна информация.

Канин представи Григорий.

— Нашият Пешков е шампионът по шах на фабриката.

Макар и началство, Канин беше свестен.

Фицхърбърт се държеше очарователно. Размени няколко думи с Варя, около петдесетгодишна жена с посивяла коса, прибрана под забрадка.

— Много любезно от Ваша страна да ни покажете работното си място — каза той жизнерадостно на правилен руски със силен акцент.

Варя, същинско женище, мускулеста и с тежка гръд, се изхихика като ученичка.