Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Знаете, че можете да бъдете наказан за неуважение към съда — рече Фиц.

„Аз вече съм изправен пред смъртната присъда“, каза си Били, „колко е глупаво от страна на Фиц да си въобразява, че може да ме сплаши!“ После отговори:

— Аз се защитавам, като изтъквам нередовността на този съд и незаконността на обвинението. Ще забраните ли това… сър?

Мъри се предаде.

— На плика има обратен адрес и името на сержант Били Уилямс. Ако обвиняемият желае да заяви, че не той е написал писмото, трябва да го направи.

Били не каза нищо.

— Това писмо съдържа кодирано послание — продължи Мъри. — Може да се декодира, като се чете всяка трета дума и главните букви от заглавията на песни и филми. — Мъри подаде писмото на Евънс. — Декодирано, писмото гласи следното.

В писмото си Били разказваше за некадърността на режима на Колчак и даваше пример как въпреки всичкото злато, с което разполага, Колчак не е платил на персонала на Транссибирската железница. Затова продължават проблемите му със снабдяването и транспорта. Освен това даваше подробности за помощта, която британската армия се опитваше да окаже. Тези сведения трябваше да се държат в тайна от британското общество, което плащаше за армията и чиито синове рискуваха живота си.

— Отричате ли, че сте пратили това съобщение? — попита Мъри.

— Не мога да коментирам доказателство, което е придобито по незаконен начин.

— Получателката, Е. Уилямс, всъщност е госпожа Етел Лекуит, водач на кампанията „Долу ръцете от Русия“, нали така?

— Не мога да коментирам доказателство, което е придобито по незаконен начин.

— Писали ли сте и по-рано кодирани писма до сестра си?

Били не отговори.

— И тя е използвала получените от Вас сведения, за да пише враждебни статии из вестниците, статии, позорящи британската армия и застрашаващи успеха на нашите действия тук.

— Съвсем не — каза Били. — Армията беше опозорена от хората, които ни пратиха на тайна и незаконна мисия без знанието и съгласието на парламента. Кампанията „Долу ръцете от Русия“ е така нужната първа стъпка за връщането ни към нашата законна роля на защитници на Великобритания, вместо на частна армия в един малък заговор на десни генерали и политици.

„Изваяното лице на Фиц аленее от гняв“, със задоволство установи Били.

— Смятам, че чухме достатъчно — рече Фиц. — Сега съдът ще обмисли присъдата. — Мъри прошепна нещо и Фиц добави — О, да. Има ли обвиняемият да каже нещо?

Били се изправи.

— Призовавам като мой първи свидетел полковник граф Фицхърбърт.

— Не ставайте смешен — рече Фиц.

— Моля да се впише в протокола, че съдът отказва да ми позволи да разпитам свидетел, въпреки че той присъства на заседанието.

— Говорете по същество.

— Ако не ми беше отказано правото да призова свидетел, щях да попитам господин полковника каква е връзката му с моето семейство. Дали той не таи лична неприязън към мен заради ролята на моя баща като водач на миньорите? Каква е връзката му с моята сестра? Не е ли истина, че той я назначи за икономка, а после мистериозно я уволни? — Били се изкушаваше да каже още нещо за Етел, но така щеше да омърси името й, пък и намекът навярно беше достатъчен. — Бих го попитал какъв е неговият личен интерес от тази незаконна война срещу болшевишкото правителство? Не е ли съпругата му руска княгиня? Не е ли неговият син наследник на собственост в Русия? Не е ли полковникът тук всъщност, за да брани своите лични финансови интереси? И не е ли всичко изброено дотук истинското обяснение защо той свиква тази пародия на съд? И не го ли дисквалифицира напълно като съдия в този случай?

Фиц го гледаше с каменно лице, ала Мъри и Евънс бяха смаяни. Те не знаеха всички тези лични подробности.

— Остава ми да подчертая още едно — каза Били. — Германският кайзер е обвинен в извършването на военни престъпления. Твърди се, че той, насърчаван от своите генерали, е обявил война противно на волята на германския народ, ясно изразена от представителите му в Райхстага, техния парламент. Твърди се, че Великобритания, за разлика от Германия, е обявила война едва след обсъждане в Камарата на представителите.

Фиц се преструваше на отегчен, обаче Мъри и Евънс слушаха внимателно.

Били продължи:

— Погледнете сега настоящата война в Русия. Тя никога не е била обсъждана в британския парламент. Фактите са укривани от народа под предлог, че се пази оперативната сигурност. Това винаги е било извинението за мръсните тайни на армията. Ние воюваме, обаче война не е обявена. Британският премиер и неговите министри се намират в същото положение като кайзера и неговите генерали. Те са хората, които действат незаконно, а не аз.