Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Варя сви рамене и премина към Исак, който не беше толкова зле наранен.

Григорий стана с усилие. Фабриката се завъртя пред очите му и Константин го държеше за ръката, докато се олюляваше, но най-накрая усети, че може да стои сам. Константин взе каскета от земята и му го подаде.

Започна да ходи и се усети нестабилен, но с махване отхвърляше предложената му подкрепа и след няколко крачки си възвърна обичайната походка. Главата му се избистри от усилието, но болката в ребрата го застави да стъпва внимателно. Бавно излезе от сградата през лабиринта от работни места, стругове, пещи и преси към портата на фабриката. Там срещна Катерина — тя влизаше.

— Григорий! Мобилизиран си — видях известието!

Тогава тя забеляза нараненото му лице. — Какво се е случило?

— Среща с любимия ти полицейски капитан.

— Тая свиня Пински. Ти си ранен!

— Удареното ще мине.

— Ще те върна вкъщи.

Григорий бе изненадан. Ролите се бяха разменили. Досега Катерина не беше предлагала да се грижи за него.

— Мога и сам — отговори той.

— Все едно ще дойда с теб.

Тя го хвана за ръката и двамата тръгнаха по тесните улици срещу хилядите прииждащи към фабриката работници. Тялото на Григорий го болеше и му беше зле, но въпреки това за него бе удоволствие да ходи ръка за ръка с Катерина, докато слънцето изгрява над овехтелите сгради и мръсните улици.

Познатият път го изтощи повече, отколкото очакваше. Когато най-после се прибраха, той тежко седна на кревата и миг по-късно легна.

— Имам скрита бутилка водка в стаята на момичетата — каза Катерина.

— Не, благодаря, бих предпочел малко чай.

Нямаше самовар, но тя направи чай в една тенджерка и му поднесе чаша с бучка захар. След като я изпи, Григорий се почувства малко по-добре.

Най-лошото е, че можех да отърва набора, но Пински се закле, че ще се постарае това да не стане.

Тя седна до него на леглото и му подаде листовка.

— Едно от момичетата ми го даде.

Григорий го погледна. Стори му се сухо и официално, като правителствените издания. Заглавието бе Помощ за войнишки семейства .

Катерина обясни:

Ако си съпруга на войник, армията ти предоставя месечна сума. Не е само за бедните, всички я получават.

Григорий се сети, че беше чувал нещо такова, но не му обърна внимание, защото не се отнасяше до него.

— Катерина продължи:

— Има и още. Получаваш евтини въглища за огрев, евтини билети за железниците, помощ за училището на децата.

— Хубаво. Необичайно е за военните да са толкова разумни — каза Григорий. Спеше му се.

— Но трябва да си омъжена.

Григорий се съсредоточи. Нали не можеше да има предвид…?

— Защо ми казваш това? — попита я той.

— При сегашното положение няма да получа нищо.

Григорий се надигна на лакът и я изгледа. Изведнъж сърцето му запрепуска.

Тя продължи:

— Ако бях омъжена за войник, щях да съм по-добре. Детето ми също.

— Но… ти обичаш Лев.

— Знам! — Катерина се разплака. — Той обаче е в Америка и не го е грижа даже да пише и да се поинтересува как съм.

— Та… какво искаш да направиш?

Григорий знаеше отговора, но трябваше да го чуе.

— Искам да се омъжа — изрече тя.

— Само за да можеш да получаваш издръжката на войнишка съпруга.

Тя кимна и жестът й задуши припламналата за малко слаба, неразумна надежда.

— Това ще означава толкова много — каза тя. — Да разполагам с малко пари, когато детето се роди — особено при положение, че ти ще бъдеш в армията.

— Разбирам — каза той с натежало сърце.

— Може ли да се оженим? — продължи тя. — Моля те.

— Да — отвърна той. — Разбира се.

Пет двойки бяха венчани едновременно в църквата „Света Богородица“. Свещеникът прочете службата бързо и Григорий ядосано забеляза, че не гледаше никого в очите. Надали щеше да забележи, ако някоя от невестите беше маймуна.

Григорий не придиряше особено. Щом минеше покрай някоя църква, спомняше си свещеника, който искаше да блудства с единадесетгодишния Лев. Презрението му към християнството се засили след лекциите по атеизъм в болшевишката партийна организация на Константин.

Григорий и Катерина се женеха набързо, както и останалите четири двойки. Всички мъже бяха в униформи. Мобилизацията предизвика рязък скок в сватбите и църквата се мъчеше да смогне. Григорий мразеше униформата като символ на робството.

Не каза на никого за брака. Не мислеше, че е причина за празнуване. Катерина ясно показа, че за нея това е изцяло практическа мярка, начин да получава издръжка. Сама по себе си идеята беше много добра. Григорий щеше да се притеснява по-малко, докато е в армията и знае, че тя е осигурена парично. И все пак не можеше да се отърве от усещането, че в бракосъчетанието им има нещо изключително фарсово.