Элизабет Костова - Историкът

Здесь есть возможность читать онлайн «Элизабет Костова - Историкът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Историкът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Историкът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

"Драги мой, злощастни приемнико,
Със съжаление си те представям, който и да си, как четеш тези редове, но съм длъжен да изложа историята си. Съжалявала отчасти самия себе си, защото щом държиш това в ръцете, то аз със сигурност съм в беда, може би съм мъртъв, а може би — още по-зле. Съжалявам и теб, мой все още непознати приятелю, защото единствено онзи, който
наистина има нужда от подобно зловредно познание, ще чете един ден писмото ми. Ако не си мой приемник и в друг смисъл, то скоро ще бъдеш мой наследник - и съм обзет от мъка, задето завещавам на друго човешко създание собствения си, може би неправдоподобен досег със злото. Защо самият аз го наследих, не знам, но се надявам в края на краищата да разбера — може би докато ти пиша или в хода на следващите събития."

Историкът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Историкът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

При това откритие ми призля, но в същия миг забелязах, че нося дрехите, с които бях облечен в кабинета си, само ризата и сакото ми бяха разкъсани по ръкава, а вратовръзката ми беше изчезнала. Видът на собствените ми дрехи ми вдъхна увереност; това не беше смъртта, не беше и лудост, не се бях събудил в друга епоха, освен ако не бях пренесъл със себе си и дрехите си. Попипах дрехите си и в предния джоб на панталоните намерих и портфейла си. Гледката на тази така позната вещ в ръцете ми беше голям шок. С жалост открих, че часовникът ми го няма на китката, а хубавата ми писалка е изпаднала от джоба на сакото.

После вдигнах ръка към гърлото и лицето си. Лицето ми изглеждаше непроменено, като изключим малката драскотина на челото, но в мускула на гърлото си открих ужасна рана, лепкава под пръстите ми. Когато протягах глава прекалено или преглъщах по-силно, раната издаваше свистящ звук, сякаш всмукваше въздух, което ме ужасяваше отвъд разума. Наоколо кожата се беше възпалила и болезнено пулсираше под дланта ми. Усетих, че съм на път отново да припадна от ужас и отчаяние, но после си спомних, че все пак съм достатъчно силен да седя прав. Може би не бях загубил чак толкова кръв, колкото се опасявах, и може би това означаваше, че съм ухапан само веднъж. Чувствах, че съм си аз, че не съм някакъв демон; не усещах жажда за кръв, нито злоба в сърцето. После обаче ме завладя дълбока скръб. Какво значение имаше, че още не усещах жаждата за кръв? Където и да се намирах, несъмнено беше само въпрос на време, преди изцяло да се заразя. Освен, разбира се, ако не успея да избягам.

Бавно помръднах главата си и се огледах, мъчейки се да проясня погледа си, и тогава успях да различа източника на светлината. Беше червеникаво сияние далеч в мрака — колко далеч не можех да преценя, — а между мен и него бяха надвиснали мрачни тежки сенки. Прокарах ръце отвън по каменния си дом. Саркофагът явно беше близо до земята или до каменния под и опипом установих, че мога да прескоча навън в мрака, без да падна кой знае колко отвисоко. Прекрачването навън ми костваше дълго усилие, а краката ми ужасно трепереха, така че щом се измъкнах от саркофага, веднага се строполих на колене. Вече виждах малко по-добре. Несигурно се отправих към източника на меката червеникава светлина, протегнал ръце напред, и по пътя се блъснах в нещо, което се оказа друг саркофаг, както видях — празен, и в някакви дървени мебели. Когато се блъснах в дървото, чух как нещо меко падна на пода, но не видях какво.

Придвижването пипнешком в сумрака беше ужасяващо и се боях, че всеки миг Нещото, което ме е довлякло тук, отново ще скочи върху мен. За пореден път се запитах дали всъщност не съм мъртъв — дали това не е някаква ужасна версия на смъртта, която за миг бях объркал с продължение на живота. Нищо обаче не се хвърли отгоре ми, а болката в краката ми беше достатъчно убедителна и аз все повече се приближавах до светлинката, която танцуваше и потрепваше в дъното на дългото помещение. Пред светлината, вече виждах, се издигаше огромна тъмна преграда. На няколко метра от нея забелязах пламък в огнище, който едва гореше и светеше в червено. Край него имаше сводесто каменно огнище, а мъждивата светлина се отразяваше в масивни старинни мебели — огромно бюро, покрито с книжа, резбована ракла, един или два високи ъгловати стола. В един от столовете, който беше обърнат с гръб към мен и с лице към огъня, някой седеше напълно неподвижен — виждах тъмната сянка над облегалката. Вече съжалявах, че бях поел в другата посока, далеч от светлината и към възможното спасение, но мрачната сянка в царствения си стол и меката червенина на огъня неумолимо ме привличаха. От една страна, с върховно усилие на волята си наложих да продължа натам, а от друга, нямаше да мога да се върна назад, дори и да бях опитал.

Наранените ми крака бавно ме отведоха пред камината и докато обикалях огромния стол, фигурата в него бавно се изправи и се обърна към мен. Тъй като сега беше с гръб към огъня, а и наоколо светлината беше съвсем слаба, не успях да видя лицето му, макар в първия миг да помислих, че зърнах мъртвешки бели бузи и горящи очи. Имаше дълга, къдрава, тъмна коса, която се спускаше по раменете му като малка мантия. Нещо в движенията му беше неописуемо различно от поведението на жив човек, но дали защото беше по-бърз или по-бавен, не бих могъл да кажа. Беше малко по-висок от мен, но изглеждаше едър и як, а широките му плещи се открояваха на светлината на огъня. После той се пресегна за нещо и се наведе към огъня. Почудих се дали ще ме убие и мълчаливо зачаках, като се надявах поне да умра с достойнство, независимо какво и как ще ме убие. Той обаче само поднесе една дълга свещ към огъня и когато тя пламна, той запали свещника до стола си и пак се обърна към мен.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Историкът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Историкът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Элизабет Боуэн - Последнее фото
Элизабет Боуэн
Элизабет Боуэн - Соловей
Элизабет Боуэн
Элизабет Джордж - Расплата кровью
Элизабет Джордж
Элизабет Костова - Историк
Элизабет Костова
Елізабет Костова - Історик
Елізабет Костова
Елізабет Костова - Викрадачі
Елізабет Костова
Элизабет Костова - Похищение лебедя
Элизабет Костова
Отзывы о книге «Историкът»

Обсуждение, отзывы о книге «Историкът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.