Элизабет Костова - Историкът

Патриаршеската версия, освен че вероятно е късно копие на посланието от Зограф, съдържа и няколко важни разлики с Атон 1480: в него липсва част от разказа за виденията, които монасите от снаговската църква твърдят, че получили при бдението, и по-точно от реда Един монах видял животно до обезглавеното тяло на княза се размърда и се опита да стане. Този пасаж вероятно е бил пропуснат в по-късното копие, за да се предотврати ненужното запознаване на читателите на Патриаршеската библиотека с описаната от Стефан ерес или може би за да се ограничи информацията им за суеверията, свързани с произхода на живите мъртви — поверия, които църковната управа като цяло отхвърляла. Патриаршеската версия трудно може да се датира с точност, макар да е почти сигурно, че това е копието, записано в каталога на патриаршеската библиотека през 1605 г.

Последната прилика между двата запазени ръкописа на Хрониката е забележителна и озадачаваща. И двата са скъсани на почти едно и също място на разказа. Атон 1480 свършва с Научих…, а Патриаршеската версия допълва: че не било обикновена чума, а…, като продължението и на двата ръкописа внимателно е откъснато под завършен ред, вероятно за да отстрани онази част от разказа на Стефан, която свидетелства за възможна ерес или друго злодеяние в манастира Свети Георги.

Известна информация за повредата на ръкописите може да се открие в гореспоменатия каталог, където за Патриаршеската версия се посочва, че е непълна. Следователно можем да приемем, че краят на тази версия е откъснат преди 1605 г. Няма начин да се разбере обаче, дали двете вандалщини са извършени в един и същ период или скъсването на единия ръкопис е вдъхновило по-късен читател да направи същото и с втория, нито дали двата ръкописа са имали един и същ край. Верността на Патриаршеската версия с оригиналния ръкопис от Зограф, с изключение на пасажа за бдението, посочен по-горе, показва, че и в двете версии разказът вероятно е свършвал по един и същ начин или поне приблизително еднакво. Нещо повече, обстоятелството, че Патриаршеската версия е скъсана, въпреки че пасажът за свръхестествените явления в снаговската църква е пропуснат, подкрепя предположението, че краят е съдържал описание на ерес или злодеяние в Свети Георги. Досега сред средновековните ръкописи на Балканите не е открит друг пример за систематично вмешателство върху две копия от един и същ документ, съхранявани на разстояние от стотици километри един от друг.

Хрониката на Захарий Зографски досега е публикувана два пъти. Първото издание е гръцки превод с кратък коментар, включен в История на византийските църкви на Ксантос Константинос от 1849 г. През 1931 г. Вселенската патриаршия я отпечатва в брошура на оригиналния черковнославянски език. Атанас Ангелов, който открива Зографската версия през 1923 г., възнамеряваше да я публикува с обширен коментар, но кончината му през 1924 г. възпрепятства изпълнението на това начинание. Някои от бележките му бяха публикувани посмъртно през 1927 г. в списание Балкански исторически преглед.

Аз, разкаялия се грешник Захарий, чух този разказ от моя брат в Христа Стефан Странника от Цариград. Той дойде в нашия манастир Зограф в лето Господне 6987 (1479). Тук той ни разказа необикновените и дивни случки от живота си. Когато дойде сред нас, Стефан Странника беше на петдесет и три години — мъдър и набожен човек, видял много земи. Благословена да е Света Богородица, задето го е превела тук от България, където се е скитал с група влашки монаси и е понесъл много страдания в ръцете на турците поганци и е видял мъченичеството на двама от спътниците си в Хасково. Той и братята му пренесли през земите на неверниците мощи, обладаващи чудна сила. С тези мощи тяхната процесия навлязла дълбоко в земята на българите и се прочула надлъж и нашир, тъй щото, когато минавала процесията, християните излизали по пътищата да се поклонят и да целунат крайчеца на каруцата им. Така светите мощи били пренесени в манастира Свети Георги и там били положени за вечен покой. Макар че манастирът бил малък и тих, оттогава натам заприиждали поклонници, тръгнали от Света гора за манастирите в Рила или Бачково. Стефан Странника обаче беше първият човек, който дойде при нас и който наистина беше виждал Свети Георги.

Когато поживя с нас няколко месеца, забелязахме, че не смееше да говори свободно за този манастир Свети Георги, макар че иначе разказваше много приказки за други благословени места, които е посетил, споделяше ги с нас от набожност, за да можем и ние, които от край време живеем в една страна, да се запознаем с чудесата на Христовата църква в чужди земи. Така той веднъж ни разказа за островния параклис в залива Мария, в морето на венецианците, който бил построен на толкова тясно островче, че вълните плискали всяка от четирите му стени, както и за островния манастир Свети Стефан, който се намира на крайбрежието, на два дни път южно от залива, където той взел името на светеца-покровител и се отказал от дотогавашното си име. Това ни разказа той, а и много други неща, дори как видял страховити чудовища в Мраморно море.