Элизабет Костова - Историкът

Стефан съобщава и за всеобщия интерес на българския народ към пътешествието на монасите, което може би е събудило и подозренията на османците. Само осем години по-рано обаче, през 1469 г. мощите на Св. Иван Рилски, отшелника основател на Рилския манастир, били пренесени от Велико Търново в един параклис в Рила, като един от очевидците на процесията, Владислав Граматик, я описал в своя Разказ за пренасянето на мощите на Св. Иван Рилски. При пренасянето на мощите османските власти се отнесли търпеливо към вниманието на местните българи към реликвите, макар че пътуването се превърнало във важно обединяващо събитие и в символ за българските християни. И Захарий, и Стефан вероятно са знаели за прочутото пренасяне на мощите на Иван Рилски, а и през 1479 г. в манастира Зограф Захарий вероятно вече е разполагал и с писмени сведения по въпроса.

Примерът на тази предишна, но и съвсем скорошна търпимост към подобни религиозни процесии през България придава особено значение на османската загриженост от пътуването на влашките монаси. Претърсването на каруцата им — вероятно извършено от гвардията на местния паша — показва, че османските чиновници в България предварително са разполагали с някаква информация за целите на това пътуване. Несъмнено османските власти не биха желали да приютят в България останките на един от най-големите си политически врагове, нито да търпят превръщането им в обект на поклонничество и преклонение. Озадачаващ е обаче фактът, че претърсвайки каруцата, те явно нищо не са намерили, защото разказът на Стефан после споменава как трупът бил погребан в Свети Георги. Можем само да предполагаме как са успели да скрият цял (макар и обезглавен) труп, ако наистина това е бил товарът им.

Накрая, интересен момент както за историците, така и за антрополозите е описанието в Хрониката на вярванията на монасите в Снагов относно виденията им в тамошната църква. Те не са единодушни в разказите си какво се е случило с трупа на Влад III по време на бденията им над него и посочват няколко от начините, по които според обичая е възможно трупът да се превърне в жив мъртвец — във вампир — което показва, че сред тях се е ширела представата, че има сериозна опасност от такъв изход. Някои от тях вярвали, че са видели животно да прескача трупа, а други споменават свръхестествена сила под формата на мъгла или вятър, които нахлули в църквата и накарали трупа да се изправи до седнало положение. Прословутата кръвожадност на Влад III, както и прекръстването му в католическата вяра в двора на унгарския крал Матиаш Корвин, вероятно са били известни на монасите — първото, защото е било всеизвестно във Влахия, а второто — защото православната общност (особено в любимия манастир на Влад, където игуменът навярно му е бил и изповедник) сигурно се е притеснявала от постъпката му.

Хрониката на Захарий е запазена в два ръкописа, известни като Атон 1480 и Р. VII. 132; последният често е наричан и Патриаршеската версия. Атон 1480, кварто ръкопис, изпълнен в полуунциално писмо, се съхранява в библиотеката на Рилския манастир в България, където е и открит през 1923 г. Тази по-ранна от двете версии на Хрониката почти със сигурност е написана от самия Захарий в Зографския манастир, вероятно по бележките му, записани на смъртния одър на Стефан. Въпреки твърдението му, че е записал всяка дума, Захарий вероятно е създал това копие след упорит труд върху композицията му; тя се отличава с изящество, което той не би могъл да постигне на прима виста, а и ръкописът съдържа само една поправка. Оригиналният ръкопис вероятно се е пазел в библиотеката на Зографския манастир поне до 1814 г., тъй като заглавието му се споменава в една датирана от тази година библиография на ръкописите от XV и XVI в. в Зограф. Той се появява отново в България през 1923 г., когато българският историк Атанас Ангелов го открива в библиотеката на Рилския манастир, скрит в корицата на един фолиант от XVIII в., съдържащ трактат върху живота на Свети Георги (Георги 1364.21). През 1924 г. Ангелов се убеждава, че в Зограф няма запазено копие. Не е ясно кога, нито как оригиналът е пренесен от Атон в Рила, макар че опасността от пиратски набези в Атон през XVIII и XIX в. може да е изиграла роля за преместването му (както и на много други ценни документи и реликви) от Света гора.

Второто и единственото друго известно копие или версия на Захариевата Хроника — Р.VII. 132 или Патриаршеската версия се съхранява в библиотеката на Вселенската патриаршия в Константинопол и с палеографски методи е датирана към средата или края на XVI в. Вероятно е по-късна версия или копие, изпратено на патриарха от игумена на Зографския манастир по времето на Захарий. Смята се, че оригиналът на тази версия е бил придружен с писмо до патриарха, в което игуменът го предупреждава за опасност от разпространението на ерес в българския манастир Свети Георги. Писмото не е запазено, но вероятно с цел бързина и дискретност игуменът на Зографския манастир е накарал самия Захарий да препише хрониката си, за да бъде изпратена в Константинопол, а оригиналът да бъде запазен в Зограф. Петдесет до сто години след като получила писмото, патриаршеската библиотека очевидно продължавала да смята Хрониката за достатъчно важен документ, който трябва да се съхранява чрез преписване.