Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

— Обичам сушени саламени пръчици.

— Ако спреш да се тровиш, ще се отървеш от тези тъмни кръгове под очите, както и от лошата си кожа.

— Кожата ми не е лоша.

— Лоша е. Освен това побеляваш. Остаряваш преждевременно заради вредните храни, които ядеш — Тя поклати тъжно глава и плитката й пак се люшна.

Форд преглътна раздразнението си и се зае с яхнията. Трябваше да признае, че е вкусна.

— Харесва ли ти? — попита Мелиса.

— Предпочитам саламени пръчици.

Тя го удари лекичко по рамото.

— Лъжец!

Форд ядеше лакомо, наслаждаваше се на аромата, на крехкото заешко, което само се отделяше от костите. Мелиса също се нахвърли върху храната — ядеше с пръсти, мляскаше и сърбаше, маниерите й бяха направо ужасни. Отблясъците от огъня танцуваха по русите й коси и не особено чистото й лице. Отново му заприлича на дива амазонка.

— Имаш ли представа защо Дороти изведнъж се е повредила? Тези проблеми не са ли се проявили по време на симулацията?

Мелиса спря да дъвче, изплю някаква костица и каза:

— Имам теория: софтуерът е знаел, че това са симулации. Когато се е озовал в „Титан Експлорър“, а след това е бил запечатан в Бутилката, е разбрал, че това не е симулация, че това изпитание е истинско. И изкуственият интелект е постъпил в съответствие с програмата: оценил е ситуацията и е стигнал до извода, че „Експлорър“ се намира в сериозна опасност. Не е знаел, че това също е симулация. Това е задействало аварийния режим на оцеляване. Софтуерът е предприел логичните стъпки към измъкване от ситуацията, която погрешно е оценил като опасна, и оттогава се щура паникьосан из интернет. Но това е среда, за която не е подготвен, не е програмиран. Там той се чувства застрашен отвсякъде, затова не може да се върне в обичайния си режим.

— Дороти има ли съзнание?

— Абсолютно не! Не повече от Елиза. Всичко, което прави програмата, наречена Дороти, всяко нейно действие, е резултат от набор инструкции. Колкото и истински да ни се струва даден изкуствен интелект, той не е нищо повече от и, или и не .

— Дороти знае ли, че е компютърна програма?

Мелиса се намръщи.

— Това е все едно да питаш дали „Майкрософт уърд“ знае, че е текстообработваща програма. Въпросът е абсурден. Дороти не знае нищо. Тук говорим за изчислителна мощност, нищо повече.

Настъпи тишина.

— Разкажи ми за тези заплахи. Какво точно ти каза?

Шепърд остави купичката и вдигна поглед към звездите.

— Бях отворила лаптопа си. Изведнъж екранът потъмня, после се включи скайпът и започна една тирада. Лъжкиня, убийца, мразя те, мръсница, внимавай… такива неща.

Форд се приведе напред.

— И?

— И се появи лицето й. Лицето на Дороти.

— Чакай… Дороти има лице?

— Да… в известен смисъл. Лице, която тя си създаде сама.

— Снимка на Дороти? Коя Дороти?

— Дороти Гейл. Съжалявам, че не ти обясних по-рано. Това е цялото име на софтуера.

— И коя, по дяволите, е Дороти Гейл?

— Момиченцето от „Вълшебникът от Оз“, глупчо! Реших, че Дороти Гейл притежава всички качества, които исках да вложа в този софтуер. Нали разбираш — смелост, независимост, любопитство, упоритост, интелект. Освен това Дороти извършва едно далечно пътешествие — отвъд дъгата. За мен проектът „Кракен“ бе като пътуване отвъд дъгата.

— И изведнъж програмата намира снимка на Дороти… или по-скоро на Джуди Гарланд и я използва в скайпа?

— Не. Софтуерът не използва Джуди Гарланд. Той реализира собствената си представа за Дороти, която, трябва да призная, изглежда много по-сексапилна от Джуди Гарланд.

Форд поклати глава. Всичко това беше прекалено смахнато.

— И после?

— След като ме заплаши, изкуственият интелект подпали компютъра ми. Тогава разбрах, че в болницата съм лесна плячка. Затова избягах, зарязах колата си, откраднах друга и потеглих на запад. Но по пътя насам Дороти ме откри отново. Бях отседнала в един мотел в Тенеси, за да си почина. Щом включих айпада си, тя се появи и заяви, че продължава да ме следи. Каза, че е разбрала, че от НАСА я издирват. Обеща да ме спипа, преди да им помогна да я открият. „Не си мисли, че можеш да се скриеш от мен, защото не можеш… Ще те намеря, където и да си“. Веднага изключих айпада. Ужасно се изплаших.

— Значи тази дяволски добра симулация се опитва да те убие. Между другото, отбелязвам само, че и ти започна да говориш за нея като за човек.

— Въпреки всичко тя си остава симулация — заяви Мелиса. — И определено не е одушевена. Просто съм объркана.