Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

— В Дороти няма нищо загадъчно — каза тя, разбърка яхнията, извади едно заешко бутче, после го върна обратно. — В нея има само нули и единици. Нищо повече.

— Казват, че си изобретила нов език за програмиране.

— Не просто нов език — отвърна Мелиса, — а нова парадигма .

— Разкажи ми за нея.

— Концепцията за изкуствения интелект е разработена от Алън Тюринг 14през 1950 година. Позволи ми да ти цитирам нещо, което е написал той. Нещо революционно. — Мелиса замълча, пламъците озариха лицето й, а после започна да цитира по памет с тон, който издаваше преклонението й пред Тюринг: — „Вместо да се опитваме да създадем програма, която симулира ума на възрастен човек, защо не опитаме да създадем програма, която симулира детския ум? И ако я подложим на съответния курс на обучение, ще получим ум на възрастен човек“.

— Това ли направи ти?

— Да. Създадох оригиналната Дороти съвсем проста… елементарна. В началото няма никакво значение дали изкуственият интелект ще даде добри или лоши, верни или грешни резултати. Умът му е простичък, като на дете. Децата правят грешки. Те се учат, като докосват горещия котлон. Дороти притежава същите качества, каквито има и едно дете: тя се самоусъвършенства, упорита е, учи се от собствения си опит. „Отгледах“ този изкуствен интелект в защитена среда и го подложих на „курса на обучение“ на Тюринг. Научих го най-напред на нещата, свързани с мисията, които трябваше да знае. Когато стана по-отзивчив и по-любопитен, започнах да му преподавам неща, които не са пряко свързани с мисията. Възложих му моите предпочитания към музика и литература. Бил Евънс. Айзък Азимов. Така и не се научих да свиря на музикален инструмент, но софтуерът се „научи“ да свири на саранги 15, и то като виртуоз, макар да не разбира музиката.

Мелиса се поколеба. Форд имаше чувството, че премълчава нещо.

— И това проработи? Дороти „порасна“, така да се каже?

Тя отново се поколеба.

— Честно казано, не проработи. Поне отначало. За известно време софтуерът работеше добре, самоусъвършенстваше се, започна да изпълнява все по-сложни и по-сложни задачи… след което постепенно започна да се разпада, престана да функционира.

— Както се е случило в „Годард“?

— Не. Нищо подобно. Програмата започваше да бълва все повече и повече безсмислици и накрая блокираше. Това просто ме побъркваше, докато…

— Докато?

— Хрумна ми нещо. Нещо, за което не се бе сещал никой програмист. А то бе толкова очевидно. Промених част от кода и проработи. При това невероятно добре. Сега осъзнавам, че без този… прийом е невъзможно да се получи мощен изкуствен интелект. Той стабилизира програмата и тя продължи да се самоусъвършенства без никакви проблеми.

— И този прийом е?

Тя се усмихна и скръсти ръце.

— Ще запазя това в тайна. И ще спечеля милиарди. Без майтап!

— А екипът ти програмисти? Те знаят ли за него?

— Знаят, че съм направила пробив. Но не знаят какъв. И колкото и да се опитват, колкото и да ровичкат в програмата, няма да го открият. Защото става въпрос за нещо, което е прекалено лесно, прекалено просто.

Усмихна се, изпълнена с гордост и задоволство.

— Струва ми се, че следователите би трябвало да научат за този… „прийом“.

— Повярвай ми, софтуерът не е дал грешка заради тази част от кода.

Форд въздъхна. Това наистина бе второстепенен въпрос. Важното бе да накара тази упорита жена да слезе от планините.

— Не мога да повярвам, че от НАСА са дали зелена светлина за разработването на програма като Дороти, при положение че никой не е знаел какво да очаква от нея.

— Никой не знае как работят сложните програми. Господи, предполагам, че никой не знае как работи дори „Майкрософт офис“. Това е неизбежно следствие от използването на „неподредената“ логика. Тя не е прецизна.

— Защо тогава Дороти е насочила вниманието си към теб? Защо те е заплашила? Не ми изглежда логично.

— Когато една програма стане наистина сложна, получаваш неочаквани резултати. Непредсказуеми. Това, което изкуственият интелект прави в момента — заплашва ме и ме преследва чрез интернет — е класически пример за онова, което ние, програмистите, наричаме възникващо поведение 16.

Мелиса разбърка яхнията и Форд изведнъж осъзна, че е гладен като вълк.

— Мисля, че е готова — каза тя, свали котлето от огъня и напълни две купички. Форд прогони спомена за мъртвия окървавен розов изцъклен и прочие заек и взе едната.

— Определено е за предпочитане пред твоите сушени саламени пръчици — заяви Мелиса. — Не мога да повярвам как едър и здрав мъж, при това в добра физическа форма, може да тъпче тялото си с подобни токсини.