Говард Лавкрафт - Планините на безумието

В същото време били в състояние да използват веществени средства, стига да имало такива в обкръжаващия ги свят, и при нужда можели да приемат физическа плътност. Освен това се нуждаели от материални местообиталища, макар и от доста специфичен характер. Сензорите им можели да проникват през всички земни прегради, за разлика от материалната им субстанция — тя можела да бъде унищожена само с въздействието на определени видове електрическа енергия. Въпреки отсъствието на криле и други средства за левитация, те умеели свободно да се придвижват из въздуха, а уникалната структура на съзнанията им категорично изключвала възможността Великата раса да проникне в умовете им.

След като дошли на Земята, тези твари издигнали чудовищни градове, състоящи се от масивни базалтови кули без никакви прозорци, и подложили на безмилостно изтребление всички други живи същества, изпречили се на пътя им. Точно по това време представителите на Великата раса извършили масовото си преселение на Земята от своя мрачен трансгалактически свят, известен — ако може да се вярва на историческия паметник, познат ни като „Елтдаунските отломки“ — под названието Ийт.

Новите пришълци сравнително бързо успели да изобретят средство за борба със свирепите същества, тероризиращи тогавашните обитатели на още младата ни планета, и ги изтласкали в глъбините на Земята, където полипите още преди време си били създали обширни системи от изкуствени пещери и галерии, разширявайки жизненото си пространство. След това всички изходи от подземния свят били плътно затворени и запечатани, а Великата раса завладяла титаничните градове на своите предшественици, запазвайки част от черните базалтови съоръжения. Това решение било продиктувано не толкова от научен или исторически интерес, колкото от някакъв загадъчен суеверен ужас.

Хилядолетията отминавали едно след друго и ето че отново започнали да се появяват зловещи признаци за нарастване на броя на изчадията, прогонени в подземните дълбини. От време на време — в по-малките и по-отдалечени поселения на Великата раса или в близост до руините на разрушените древни градове — се случвали внезапни нападения, чиито страшни и отвратителни следи не оставяли никакво съмнение за това, кой ги е извършил. Така пришълците от Ийт били принудени да вземат редица допълнителни мерки — да херметизират завинаги всички изходи, с изключение на малка част, запазени по стратегически причини и намиращи се под непрестанния контрол на специални военни части.

Последствията от спорадичните излизания на повърхността, извършени от полиповидните твари, се оказали доста по-сериозни, отколкото можело да се очаква, защото завинаги белязали психологията на Великата раса като цяло. Това най-накрая обясняваше откровения страх, с който посрещаха всяко споменаване на тайнствените чудовища, чийто външен облик така и си остана загадка за мен. Носеше се мълвата за скверните им, невъобразими възможности да променят вида си, за забележителните им умения да стават невидими (макар и временно), както и за способностите им да предизвикват и насочват страховити бури и урагани… Първите признаци за появата им били причудливите свистящи звуци, а из местата, където се появявали, впоследствие били откривани внушителни по размери следи от пет елипсовидни отпечатъка.

За никого не бе тайна, че ужасната катастрофа, дебнеща цивилизацията на Великата раса в бъдещето — онази катастрофа, която щеше да накара най-ярките им умове да търсят спасение отвъд пределите на времето в нови, чужди за тях телесни форми, — е пряко свързана с последното страховито нашествие на полиповидните твари на повърхността.

Мисловните проекции в бъдещето бяха позволили да се предвиди неизбежната трагедия и управителният съвет на Великата раса бе постановил, че всички граждани, способни да прехвърлят съзнанието си, трябва да се възползват от тази възможност. Онези, които останат на Земята, не ги очаквало нищо хубаво, защото оцелели нямаше да има. Всички знаеха, че предстоящото нападение на подземните чудовища ще бъде по-скоро акт на отмъщение, отколкото опит да се завладее горния свят, тъй като проучванията на сетнешната земна история бяха единодушни за едно: различните цивилизации, които щяха да населяват планетата ни през идните епохи, нямаше нито веднъж да се сблъскат с кошмарните полиповидни твари. Навярно тази зловеща раса в крайна сметка щеше да предпочете дълбоките земни недра пред изменчивата и неспокойна повърхност, още повече че — бидейки лишена от зрение — светлината нямаше никакво значение за нея. Другото възможно обяснение беше, че с времето силите й са отслабвали… Във всеки случай беше ясно, че подземните същества щяха да измрат още преди настъпването на ерата на постчовешката насекомовидна цивилизация, на която бе съдено да стане обект на масово нахлуване от страна на оцелелите съзнания от Великата раса.