Говард Лавкрафт - Планините на безумието

Като цяло Великата раса представляваше единна нация — нещо като свободно управление или съюз — с общи институции на управление; територията й беше разделена в административно отношение на четири региона. Политическата и икономическата система на всеки от тях представляваше любопитна разновидност на фашисткия социализъм, с рационално разпределение на основните жизнени ресурси и централизирана в ръцете на неголям управляващ съвет власт. Въпросният съвет се избираше от всички индивиди, преминали през образователен и психологически ценз. Семейства в познатия ни смисъл на думата нямаше, макар че родствените връзки се признаваха и родителите обикновено взимаха участие във възпитанието на своите потомци.

Приликите с човешката психика и обществените институции можеха да се забележат преди всичко в онези области, където ставаше въпрос или за чисто абстрактни понятия, или за точно обратното — за неща от чисто материален характер, присъщи на всички органични форми на живот. Още един — макар и не особено съществен — фактор за това сходство беше съзнателното заимстване: пришълците копираха всичко, което им се струваше полезно и приложимо в битието им.

Индустрията беше напълно автоматизирана и не изискваше голямо внимание от страна на обитателите на гигантските градове, осигурявайки им достатъчно свободно време за занимания в интелектуалната и естетическата сфера. Науката им бе достигнала невъобразими висини в развитието си, а изкуството се бе превърнало в неотменима част от живота им, макар че по времето, за което се отнасяха сънищата ми, вече бе прехвърлило своя зенит. Технологичният прогрес се стимулираше от постоянната борба за оцеляване и от необходимостта да се поддържа нормалното функциониране на внушителните мегаполиси в условията на повишена геоложка и тектонична активност.

Престъпления се случваха изключително рядко; немалка роля за това играеше невероятно ефективната полицейска служба. Видът на наказанията варираше от лишаване от определени привилегии и въдворяване в изправителни заведения от типа на нашите затвори до смъртни присъди или пълно емоционално „заглушаване“ на съзнанието… Естествено, до подобни мерки се стигаше само след детайлно и задълбочено разследване на всички мотиви за извършеното престъпление.

По отношение на военното дело също узнах интересни подробности. Въпреки че през последните няколко милиона години са били водени предимно граждански войни, имало е и такива срещу външни врагове — било срещу неимоверно размножили се рептилии, било срещу крилатите, звездоглави обитатели на Антарктика, известни като „Прастарите“, било срещу агресивните космически пришълци, наподобяващи гигантски октоподи… Колкото и рядко да са избухвали, тези войни неизменно имали тежки и опустошителни последствия. Огромната армия на Великата раса, оборудвана с мощни електрически оръжия, винаги се намираше в бойна готовност; макар и причината за това да не се огласяваше, аз лично подозирах, че не е лишена от връзка с почти суеверния страх, който конусовидните създания изпитваха в близост до руините на черните, лишени от прозорци съоръжения и запечатаните люкове в подземните галерии.

Този страх представляваше своеобразна тема-табу, защото никой не смееше да говори за него, а още по-малко пък — да обясни на какво точно се дължи. Всички намеци за базалтовите развалини и тайнствените люкове бяха премахнати от общодостъпните книги. Може би това беше единствената забранена за обсъждане тема, непосредствено свързана както с някакви жестоки сблъсъци в миналото, така и с неясната, чудовищна трагедия, очакваща Великата раса в бъдещето — трагедия, която спешно ще я накара да прехвърли най-силните си умове с милиони години напред в идните епохи.

Мъглява и фрагментарна — като всички данни, извлечени от мен от сънищата и легендите, — тази част от историята на Великата раса бе забулена в още по-дълбоки тайни. Първобитните митове също „пропускаха“ този въпрос — не бе изключено всички намеци за случилото се да са били заличени впоследствие. И понеже пришълците избягваха да споделят каквото и да било по тази тема, единственият ми източник на информация бяха другите, по-наблюдателни и досетливи индивиди от групата на похитените съзнания.

Според тези откъслечни сведения призрачната атмосфера на неназовим страх, витаеща около черните руини и неведомите шахти под запечатаните люкове, се дължеше на една изключително древна раса на зловещи, отчасти полиповидни 95същества, пристигнали от невъобразимо далечни вселени и владели Земята и три други планети от Слънчевата система преди около шестстотин милиона години. Доколкото успях да разбера, те не можели да се нарекат изцяло материални същества (поне според нашето разбиране за материята), а по особеностите на своето съзнание и сензорните си органи поразително се различавали от всички земни организми. Например не притежавали зрение и мисловният им свят представлявал странен конгломерат от невизуални представи.