Говард Лавкрафт - Планините на безумието

Повърхността на земята и тресавищата изобилстваха от змии, гущери и крокодили, сред гъстата растителност бръмчаха и безброй насекоми. Далеч от живописните крайбрежия, навътре в морето, незнайни създания изхвърляха гигантски пенести фонтани към осеяното с бухнали облаци небе. Веднъж ми се удаде случай и да се потопя в океанските дълбини с огромна подводница и на светлината от прожекторите й успях да наблюдавам морски обитатели с ужасяващи размери и форми. Зърнах също и развалините на отдавна потънали градове, както и множество представители на най-различни форми на живот — криноиди, брахиоподи 94, корали и всякакви рибоподобни твари.

Що се отнася до физиологията, психологията, бита, нравите и подробностите от историческото развитие на Великата раса, то сънищата ми предоставяха крайно оскъдна информация по тези въпроси. Ето защо голяма част от фактите, които ще изложа на следващите редове, са почерпени най-вече от старинните легенди и описанията на други случаи на амнезия, отколкото от моите собствени съновидения.

Тук до голяма степен има дял и обстоятелството, че темпото на моите изследвания нерядко „изпреварваше“ кошмарите ми, в резултат на което редица фрагменти от сънищата вече ми бяха познати от проучения наяве материал. Това окончателно ме убеди, че тъй убедителните ми псевдоспомени в действителност дължат произхода си както на изследователската ми дейност в последно време, така и на странните търсения, провеждани от моето второ аз по време на амнезията.

Екзотичният свят, чиито особености сънувах и където бродех насън, отстоеше на сто и петдесет милиона години от нашето време, тоест действието на съновиденията ми се развиваше някъде на границата между палеозойската и мезозойската ера. Съществата, в чиито тела се бяха вселили разумите на Великата раса, така и не оставиха подире си никакво — или поне науката не знае за такова — разклонение на земната еволюция. Това бяха различаващи се от всички други, доста еднородни по своя строеж тип организми, съчетаващи характеристики едновременно на растителния и животинския свят.

Уникалната структура на клетките им на практика изключваше всякакви проявления на умора и напълно ги освобождаваше от необходимостта от сън. Храната, която усвояваха посредством фуниевидните краища на един от четирите големи израстъка, винаги беше в полутечен вид и по редица параметри рязко се различаваше от храната на всички обитавали Земята животни, известни на естествените науки.

От сетивата, характерни за представителите на Великата раса, ние познавахме само две — зрението и слуха. За второто отговаряха еластичните стъбълца с чудновати удебеления, наподобяващи цветчетата на растение. Другите им сетива бяха съвършено непознати и недостижими за нас. Дори когато се намираше в конусовидното туловище на един от пришълците, плененото ми съзнание така и не се научи да си служи с тях. Разположението на трите зрителни органа върху сфероидната глава — по въображаемата хоризонтална линия на екватора — значително разширяваше цялостния им обзор, особено в сравнение с човешките очи. Кръвта им приличаше на някаква наситена, изключително лепкава тъмнозелена течност — бих я сравнил с гъста гной.

При съществата от Великата раса не съществуваше разлика между половете — просто такива нямаше — и те се възпроизвеждаха чрез семена или спори, които висяха на гроздове в долната част на туловището им и се развиваха само във водна среда. За отглеждането на младите поколения се използваха специални плитки цистерни. Но заради впечатляващата продължителност на живота им — около четири-пет хилядолетия — размножаването се извършваше в доста ограничени мащаби.

Индивидите с явни физически недостатъци и отклонения в развитието си биваха подлагани на незабавна ликвидация след откриването на дефекта. Различните заболявания или наближаването на смъртта се разпознаваха най-вече по визуални симптоми, понеже представителите на Великата раса нямаха осезание и не изпитваха физическа болка.

Мъртвите тела се изгаряха с почести и подобаващи тържествени церемонии. От време на време, както вече споменах, някои от най-ярките умове съумяваха да избегнат смъртта, като се проектираха в бъдещето; тези случаи обаче не бяха често срещано явление. Когато това се случваше, обграждаха с изключително внимание и грижи похитеното съзнание до смъртта на новата му телесна обвивка, към която той така и не успяваше да привикне.