Говард Лавкрафт - Планините на безумието

След изчезването на хората от лицето на Земята тя щяла да бъде обитавана от могъща цивилизация на насекомовидни същества, в чиито тела щели да се преселят най-ярките и блестящи умове на Великата раса, когато настоящият им свят се окаже на прага на пагубна катастрофа. По-късно, малко преди края на жизнения цикъл на нашата планета, те отново щели да се прехвърлят във времето и пространството, обсебвайки подобните на луковици растениевидни обитатели на Меркурий. Но дори и след масираното им оттегляне на Земята щели да съществуват разумни раси — отчаяно вкопчени в изстиващата планета, те щели да дълбаят тунели и да търсят спасение в близост до умиращото й ядро чак до самия край.

Междувременно аз продължавах да пиша насън труд за своето време — донякъде по своя собствена воля, донякъде заради обещанията, които ми бяха дадени, — че достъпът ми до архивите ще бъде разширен и ще ми бъде предоставена свобода на придвижване през населените райони на планетата. Централното хранилище на Великата раса, по чиято поръка вършех тази работа, се намираше дълбоко под земята в самото сърце на града. Това грандиозно съоръжение значително превъзхождаше по здравина всички други конструкции, създадени от пришълците, и беше проектирано по такъв начин, че да издържи на всеки природен катаклизъм.

Пишех историята на своето време върху големи бели листове от някакъв плътен и изключително здрав материал, направен на базата на целулоза; после тези листове се подвързваха в книги, всяка от които се съхраняваше в отделна кутия или контейнер, изработен от лек, неръждаем метал. На капака, обрамчено от сложни геометрични плетеници, се открояваше заглавието на книгата, написано на езика на Великата раса.

Контейнерите се подреждаха според ясни и строги правила в особени четвъртити камери, които бяха изготвени от същия метал и се заключваха с хитроумно проектирани ръкохватки. За моя ръкопис бе отредено място в секцията за низшите гръбначни — този раздел беше предназначен за човешката раса, както и за косматите хиперборейци и разумните рептилии, обитавали Земята преди появата на хората.

Обаче нито един от сънищата ми не даваше пълна картина за случващото се от началото до края на деня. Виденията се появяваха във вид на разпокъсани, хаотични фрагменти, лишени от хронологична последователност. Например все още имах доста смътна представа за условията на живот в този фантастичен свят, въпреки че ясно си спомнях голямата каменна стая, която възприемах като своя. Постепенно всички ограничения, наложени ми заради статута ми на пленник, отпаднаха, и в някои сънища предприемах вълнуващи пътувания по пътищата, разглеждах странните градове и дори се опитвах да изследвам руините на грамадните тъмни съоръжения, които изпълваха представителите на Великата раса с някакъв древен, необясним страх. Сещам се и за продължителни плавания с внушителните многопалубни кораби, отличаващи се с изключителна бързоходност, както и за полети над диви, необитаеми райони в закрити въздушни апарати със стреловиден дизайн, задвижвани от силите на електромагнитното привличане и отблъскване.

На далечните брегове на необятния топъл океан също се издигаха величествени градове на Великата раса, а на един от континентите зърнах примитивните поселища на крилатите черноглави създания, които щяха да владеят планетата ни след като пришълците прехвърлят съзнанията си в бъдещето, спасявайки се от неизбежната катастрофа. Преобладаващите характеристики на тукашните пейзажи бяха ширналите се навред равнинни местности и нездравото изобилие от пищна растителност. Възвишенията — предимно ниски и доста рядко срещани — обикновено свидетелстваха за затихнала преди много години вулканична дейност.

Описанията на видените от мен представители на тукашната фауна биха могли да запълнят цели томове. Всички бяха в естественото си състояние, тоест диви, понеже Великата раса отдавна се бе отказала от домашните животни, а храната й беше от растителен или синтетичен произход. Из блатистите джунгли бродеха исполински тромави рептилии, а крилати техни родственици летяха сред гъстия, наситен въздух. Водите на моретата и езерата също гъмжаха от най-различни земноводни и влечуги. С течение на времето започнах да разпознавам „прототипите“ — ако мога така да се изразя — на редица животински видове, появили се в по-късните периоди и чиито вкаменелости бяха добре проучени от естествоизпитателите: динозаври, птеродактили, лабиринтодонти, плезиозаври и други създания, познати ми от книгите по палеонтология. Може би си заслужава да отбележа, че нито веднъж не забелязах птици или бозайници.