Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението (Два гроба)

— Фибоначи — каза Пендъргаст.

Гибс се намръщи.

— Фибоначи ли? Кой е Фибоначи?

— Леонардо Фибоначи — каза Пендъргаст. — Средновековен математик. Италианец, естествено.

— Италианец. Аха.

— Разгледах поредицата числа, свързани с убийствата, и открих, че адресите на хотелите следват модел. Източна Четирийсет и пета номер пет. Западна Петнайсета номер осем, Сентръл Парк Запад тринайсет. Пет, осем, тринайсет. Това е част от поредицата на Фибоначи. Всяко следващо число е сума от предишните две. Следващото число в поредицата трябваше да е двайсет и едно. Открих, че в Манхатън има само един хотел с такъв адрес — „Мъри Хил“, на Парк авеню двайсет и едно.

Гибс слушаше със сведена глава и скръстени на гърдите ръце, като продължаваше да се мръщи.

— Часът на убийствата следва по-проста поредица, редуване между седем и трийсет сутринта и девет вечерта. Това е признак на арогантност, също като показването на лицето пред охранителните камери — сякаш не заслужаваме и презрението му, не си струва дори да крие делата си.

Когато Пендъргаст замълча, Гибс завъртя очи.

— Не мога да споря за часовете на убийствата. Но цялата тази работа с Фиб… Фиб… Това е една от най-смахнатите идеи, които съм чувал.

— Да, ама май свърши работа — обади се Д’Агоста.

Гибс извади бележника си.

— Е, агент Пендъргаст, какво стана, когато стигнахте тук? Лейтенантът ми каза, че просто сте изчезнали.

— Както тъкмо казвах на лейтенант Д’Агоста, влязох направо в стаята и открих прозореца на банята отворен. Извършителят се спускаше по аварийния изход. Тръгнах след него и го преследвах до реката, където го изгубих в района на старите кейове.

Гибс си записа нещо.

— Успяхте ли да го разгледате?

— Не по-добре от охранителните камери.

— Нищо повече ли не можете да ми кажете?

— Боя се, че не. С изключение на това, че е много бърз бегач.

Д’Агоста направо не можеше да повярва — Пендъргаст наистина премълчаваше информация. Едно беше да говориш, че ще го направиш, а съвсем друго наистина да го направиш. И не само това, ами Пендъргаст го правеше в разследване, водено от самия Д’Агоста. Откри, че му става все по-трудно да не приема лично пренебрежителното отношение на Пендъргаст към правилата.

Гибс рязко затвори бележника си.

— Интересно, че е избрал дупка като тази. Това показва развитие в модела му на поведение. Това е характерна черта за този тип серийни убийци. Първо убива в среда, в която се чувства в безопасност, но после се насочва към нещо по-предизвикателно. Разбива стереотипите.

— Не думай — промърмори Пендъргаст.

— Напротив. Всъщност смятам, че това е показателно. Първите му убийства са в грандхотел „Марлборо“, във „Вандербилт“ и в „Роял Чешър“. Все петзвездни хотели. Това ме кара да мисля, че извършителят е от богато и привилегировано семейство. Започва там, където се чувства удобно, след което, с увеличаването на самоувереността му, става по-дързък и започва да „посещава бедняците“, така да се каже.

— Избрал е този хотел поради една-единствена причина — благо рече Пендъргаст. — Защото това е единственият хотел в Манхатън с числото двайсет и едно в адреса. Няма нищо общо с произхода или с навика му да „посещава бедняците“, както се изразихте.

Гибс въздъхна.

— Специален агент Пендъргаст, какво ще кажете да си гледате вашата специалност и да оставите съставянето на профили на експертите?

— И за кои експерти по-точно става дума?

Гибс го изгледа кръвнишки.

Пендъргаст хвърли поглед към отворената врата на стая 516 и към сенките на онези, които работеха вътре, все още очертани на отсрещната стена на коридора от ярките прожектори.

— Известна ли ви е алегорията за пещерата на Платон? — попита той.

— Не.

— Може да я намерите за поучителна в настоящата ситуация. Агент Гибс, внимателно прегледах вашия профил на така наречения Хотелски убиец. Както казвате, той се основава на вероятности и съвкупности — на приемането, че този убиец е като другите от неговия тип. Но истината е, че този убиец напълно излиза от познатите стереотипи. Той не съответства на нито едно ваше предположение, нито на някои от безценните ви данни. Това, което правите, е не само колосална загуба на време, а истинско спъване на следствието. Детинският ви анализ отклонява много силно хода на разследването, а това спокойно може да е и намерението на убиеца.

Д’Агоста се вцепени.

Гибс впери поглед в Пендъргаст и заговори твърдо: